Рожден ден

      Бавно отвори натежали клепачи, погледна и едва не извика. Намираше се в непозната стая, лежеше в непознато легло, а до него самия преплела нозе в неговите, спеше красива русокоса, млада жена. При това и тя, съвсем непозната!

„Може би сънувам!“ –мина мисъл в главата на мъжа и той затвори очи. Веднага след това като въздъхна ги разтвори отново.

Същата картина извадена сякаш от любовен холивудски филм, отново го чакаше за да му се усмихне предизвикателно в лицето.

Огледа се без да мърда. До него наблизо, чакаше кресло върху което стояха наредени дрехите му.

„Поне нещо познато!“ –въздъхна мъжът и се опита, да се измъкне. Внезапно русокосото създание, събудено от пред приетата негова маневра, отвори сините си прелестни очи и  попита с ангелски глас:

-Къде, скъпи?

-Ами не знам...! Къде съм?

-В нашето брачно легло, скъпи! –чу удивен думите на русокоската мъжът и почти уплашен, едва изплю заседнали думи от гърлото си:

-Как така брачно...? Ние не сме женени! Пък и не ви познавам! Коя сте Вие?

-Вашата жена глупчо! Снощи се запознахме в бара, пихме уиски, вие ми предложихте брак и дори успяхме, да се венчаем...

-Не помня!

-Бяхте много развълнуван и пиян от щастие, сигурно за това, нямате спомени.

-Да, но...

-Никакво но, скъпи!

-Ама аз...!

-Никакво аз! Ние, двамата с теб, вече сме женени...

Внезапно осенен от идея, мъжът попита:

-Консумирахме ли...?

-Да! Нали Ви казах, прекалихте снощи с уискито...

-Аз питам, дали си... Легнахме с вас? –предпазливо попита с надежда мъжът, мислейки все още, че всичко е сън.

-Не усещаш ли голите ми, крака скъпи, вплетени в твоите!

-А, усещам ги, и ми се виждат доста, настоятелни.

-Тогава защо изобщо се съмняваш?

-Ама аз вече съм женен! –изплю мъжът с голямо усилие най-после терзаещите го думички и преглътна на сухо. Все пак след нощното прекаляване с уиски, устата му изгаряше от жажда.

-Как може! –извика русокоската възмутена и погледна с надежда към вратата, която забързана не забрави да се отвори. На прага и се показа истинската жена на нашия герой, следвана от двама придружители. Единият с фотоапарат започна да снима, докато гласът на милата дълбаеше с острие сърцето му.

-Развод! Така значи!!! Изневеряваш ми с друга? Добре, че ме предупредиха приятели. Леке! Няма къде да мърдаш! Подпиши, тука! –заповяда с гняв съвсем истинска, старата му жена, и като му пъхна в ръката уличаващия документ, който я освобождаваше, се вгледа в очите на примрялата си от страх, брачна половинка.

-Сънувам ли? –отново проплака той и се огледа като диво животно хванато в капан.

-Не, не сънуваш! –усмихна се внезапно жена му и погледна към вратата през която влизаха все негови, познати приятели.

-Честит рожден ден! – прозвуча в ушите му радост и веднага след това:

-Обещах ти, холивудски подарък скъпи! И мисля че, спазих обещанието си. Намираш се в хотелска стая, с артистка, на която съм платила... За сценката нали разбираш... За това беше нужно снощи, да те напием порядъчно... не за друго, а за да те видя днес... наистина щастлив...!

В.СОФИН