В очакване...!

-По-дяволите...! –обади се на глас, обидено момиче.

-Вече пет минути минаха, а още го няма. Къде заседна гадината?

    Времето изтичаше... Просто съдбата и се решаваше в следващите минути. А него, още го нямаше. Може би нещо е станало?

   Тревожна мисъл пропълзя в мозъчните гънки на момичето. Такова нещо, не се е случвало. Или поне, тя не помнеше, да е ставало наскоро...

  Винаги точен, акуратен и на време... а сега, когато наистина съдбата и се усмихваше, когато я галеше и обстоятелствата щяха да бъдат в нейна полза, той липсваше.

Нервно погледна часовника на ръката си, който биеше неумолимо и отнемаше от щастието и.     Направо тиктакането му я изкарваше от релси. Момичето започна да се движи напред, назад, сменяйки рязко посоката. С действията си изнервяше плочките под нея, които усетили напрежение то и, започнаха да проскърцват жалостиво издигайки, висок гласа на токчетата, с които беше обута.

-Десет минути... –прозвуча за кой ли път раз тревоженият и глас.

-Няма да дойде!...

В такъв случай изпускаше шанса си. Нима щяха да я чакат за представянето и. Със сигурност обещаното и място за работа щеше да отиде при друго момиче. А тя? Тя, пак ще търси в Интернет. А работа се намираше трудно. Особено днес, когато на никого не му пукаше за някого.

    От яд момичето захапа ръката си и погледна в тунела с очакване. Някъде там от тъмното изпълзя неуморен, но закъснял влакът на Метрото. Виновникът, гадината, беше пристигнал!...

Шансът и се усмихваше отново... Може би? Тя не знаеше...

   Изнервена до крайност девойката се шмугна във вагона въздъхна примирено, погледна часовника виновен за провала и, и като прокле на глас съдбата, се отпусна на предложения и от млад мъж, стол, който топло я приветства...

„Вратите се затварят!“ –чу тя, и виновникът не дошъл на време, потегли в посоката, където я чакаше отдавна изпуснатият шанс.

В.СОФИН