С очите, слънце вдишах...
Усмихнах градината с любов!
С ръцете Пролетта прегърнах,
теменужна в свят, суров!
Откъснах порива виновен,
в гнездата птичи, що живей!
Усетих повика любовен -
освободен в гърдите, да едрей!
Погалих устните с целувка.
Времето забавих в ход...
Откъснах чувствата с милувка,
в Пролетта, родена за живот!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар