че трябва гладни да обядват.
заедно със нас, те съзнават,
че сити в живота ще се радват!
Без контрол оставени нещата,
мечтаят на воля да по скачат.
Не чакат, усмихват се в зората,
търсят просто, някой да обичат!
Нищо, че са прекалено дребни
и надзъртат от храстите към нас.
Нещата цветни, явно са потребни,
за всеки ухапан в отчаяние глас!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар