В утрото на всяка свежа пролет
гладен пристигаше сюжетът...
Високо хвръкваше във полет
и в капан поставяше поета...
Странен сън с поглед той следеше,
сред дървета в снежно разцъфтели.
Мисълта му творческа, къде ли беше -
рееше се умът му, в облаците бели!
В утрото на тази пролет му тежеше
сюжет с лалета в светло очертани.
На пейката унил в градината седеше,
поет, останал без думите желани!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар