Останала
отдавна в миналото вратата изскърца протяжно. Най после се беше намерил някой
да я отвори отново за живот. Пантите и
не бяха яли грес от години. И ето, че сега зееше широко отворена.
Донякъде се чудеше, че никой още не пристъпва прага и, който
бе събрал прах от времето. С ярко любопитство с песен на уста вътре се вмъкна разгорещен, вятърът. Погледна в стаята. Вмъкна рошавата си вятърничава глава в печката.
Издуха старата пепел от там. Вдигна я във въздуха. Поигра си с нея и отегчен се
оттегли към масата, откъдето го наблюдаваше чиния с отдавна засъхнали остатъци. Преди да я блъсне и разбие на пода, успя да свали двата изгнили стола
наблюдаващи безучастно ставащото.
Когато никой не погледна и не заклейми действията му, а и
нямаше кой да му обърне внимание , обезкуражен и самотен, вятърът си тръгна. На
изпроводяк единствено вратата се осмели да го поздрави протяжно, докато скърцаше с не смазаните си отдавна панти.
Вятърът дочу молбата и да не я оставя сама, но не се върна. Само се изсмя на
чувствата и. После зает да гони прашинки в полето се оттегли към планината,
която си оставаше неговия истински дом.
Устояла на времето, но вече почти изгнила, Вратата изскърца
за последно и после ръждясалите остарели, панти я пуснаха на свобода. Докато
падаше хвърли поглед с копнеж към планината и върховете, където имаха среща,
слънцето, небето и вятъра.
Докато рухваше долу с последен протяжен стон я посрещна, развеселен и вечно дебнещ всеки, Прахът. Той я приветства в
обятията си. Последните, които имаше за всеки паднал в небитието му. Когато
всичко свърши, някъде в друг град вече се раждаше нова врата.
Врата, която имаше своето бъдеще. Тя не знаеше нищо за живота. Не подозираше
какво я чака. Любопитно се огледа в новия си дом. Усети децата, които я отваряха
и после забравяха да я затворят. Почувства почти приятните галения на
домакинята, когато я чистеше. Разбра и за грубото отношение на
стопанина, който пиян понякога с ритник вечер я отваряше.
Усети всичко това
и разбра, че живота колкото и лесен да
изглеждаше отстрани, все пак бе толкова сложен, че и писателка да се бе родила Вратата, трудно би
описала ставащото, днес.
Свят на вятър, слънце и блясък от звездите...!
Няма коментари:
Публикуване на коментар