Първата целувка

                                                                      

                                                                               Първата целувка

           Вие сте юноша на който едва се е появил мъх над горната устна. Мислите вече, че сте голям, но още не сте целували момиче.

  Вглъбен прекалено в уроците забравяте, че тялото ви расте и предявява претенции.

Дочувате думи от съученици. Тоя се целунал, другият също, а вие все още си нямате представа какво е това. Вярно е и другата, че сте гледали филми, но не сте се опитвали да целунете момиче, освен може би , майка ви.

  Макар, че сте спец по математика в отношенията с нежния пол вие сте „грийнхорн“ новак, който е описан много добре от романите на Карл Май..

Допитвате се до съученик, който считате за приятел. Все пак той се хвали на всеослушание, че вече се е целувал не с едно, а с цели три момичета.  Съученикът Петко с три, а вие само майка ви по бузата.

Несправедливо е някак си…

След молба от ваша страна, Петко ви се изсмива подигравателно в лицето. Но щом съзира тъжната ви, прокиснала физиономия се смилява над вашето нещастие.

Обещавате, че ще му помогнете по математика за класната работа и той склонява.

  За целта Петко отива в по горните класове да се срещне с момиче за да ви уговори среща.

Естествено зарадван от помощта на приятеля ви, отивате. Понеже сте романтична натура сте купили от цветарския магазин красив букет като за първа среща. Чакате с нетърпение пред киното. Когато момичето не идва, разбирате, че са ви вързали тенекия.

Подарявате букета на майка ви, за което получавате целувка по бузата. Вие също я целувате по двете страни. Уви, още сте грийнхорн.

Отново молите съученика Петко за съдействие. И ето ви на нова среща. Този път не рискувате. Дошли сте пред киното без букет цветя. Може би затова и момичето идва.

- Светла, приятно ми е -назовава се тя докато от вашата уста прозвучава едно стеснително и нечленоразделно:

- Светльо се казвам… На мен също ми е приятно!

- Моля! Вие подигравате ли ми се!? -цупи ви се Светлето.

Но вие събирате кураж и показвате ученическата карта, на която пише:

Светльо Стилянов Кокорчев

- Кокорчев! Нима!? – смее се момичето в лицето ви.

- Да така се казвам не случайно… Прадядо ми е бил с такъв прякор, защото очите му били ококорени от рождение…

- Добре, добре… Не исках да те обидя -минава Светлето на „Ти“.

- Сега какво? – питате, защото все пак грийнхорнът /новакът/ сте вие…

- В сладкарницата на кафе и торта -командва положението девойката.

- Аз пък си мислех… -започвате мие да мънкате, но Светлето прекъсва с жест започнатата от вас, тирада.

- Мислел, той. Хм! Първо да хапнем торта пък после ще видим!

Гледа към вас, тя дяволито с кафявите си красиви очи, които нахълтват с пламък право в душата ви.

Принуден сте в сладкарницата не само да черпите момичето, но и да изслушате звънкия ѝ подигравателен смях.

- Значи ти не си се целувал досега? Изпуснал си горчивото…

- Горчивото!? Какво горчиво? -чудите се паникьосан.

- Ами нали знаеш на сватба се вика горчиво на младите…

- Ами да! Сетих се -мънкате от неудобството породено, че не сте се сетили за какво става дума.

- И защо така, Светльо? Няма ли момичета в класа ти?

- Има, има… ама не стават -и предателска червенина плъзва по бузите ви.

- Значи така не стават, а? -смее се отново Светла.

Отвън вече притъмнява. Време е за целувки. Първата целувка остава завинаги в душата на целуващия грийнхорн.

Ами сега, къде не е удобно пред всички хора отвън да се правите на влюбен Ромео.

Момичето хваща ръката ви и дърпа към най-близката градинка с пейки, които блясват от луната, която наблюдава с явен интерес ставащото.

-Ела тук! Не бягай! Няма да те ухапя… -шепти Светлето и вие Светльо сте принуден да седнете до нея на една от свободните пейки.

-Дай да видим сега! -казва момичето и пуска език в устата ви. Вие естествено не знаете, защо го прави и какво точно търси. Усещате езика на момичето чак до края на мозъчните гънки. Те са включени и подават сигнали на ръцете ви, които до този момент са стояли безучастно, а сега нагло посягат към деколтето на Светлето. Тя обаче ви дебне под око и грубо ги удря.

Дърпате се опарен с думите:

- Ами… Защо ме биете?

- По-полека младежо, не така напористо! -изсмива ви се в лицето за сетен път, момичето.

- Не смучи устните ми! Няма да ти пуснат нектар. И отпусни твоите! Како се дърпаш!? -продължава Светлето обучението ви.

- Ами… - мънкате вие. Добре, че е луната, която с любопитство ви наблюдава и се смее като вижда колко сте несръчен.

Опитвате да скриете руменината си от нея, но и звездите тази вечер са прекалено ярки и ви издават.

- По спокойно, Светльо! Не се дръж като момиче на първа среща! -смее се Светлето и нежно хапе устните ви.

Вие вече се намирате в рая. Иска ви се това усещане да продължи до безкрайност. Да, но на Светлето ѝ писва. Внезапно се дърпа от Светльо и казва:

- Хайде стига толкова! Трябва да се прибирам вкъщи. Баща ми ще побеснее, ако не се прибера преди 24часа. Обещала съм му!...

- Да… То и майка ми ще се притесни също – казвате вие и тръгвате почни унило да изпратите момичето. Целувките са свършили работа. Душата ви пее. Вече сте сигурен, че сте влюбен. Готови сте на всичко само и само отново да усетите проучващия език на Светлето в устата си.

- Утре ще се видим ли? – питате пред къщата на Светлето с плаха надежда в очите. Отговора на момичето ви отрезвява:

- Няма смисъл! Вече получи каквото искаше… От тук нататък ще действаш, сам!

- О, как така сам! Аз сам не мога да се целувам… Трябва и ти с мене….

- Хайде стига бе! Аз да не съм ти собственост. Пък и със сополанковци не ходя. -блъсва грубо в ушите ви тоя отговор, Светла като иска да покаже, че е по-голяма от вас с цели две години. Но като вижда погледа ви и очите, които аха да ревнат смекчава тона си:

- Хайде не унивай! Ще си намериш момиче, което ще е само твое и ще ти дава целувки.

Веднага след това докато се опомните от преживяното Светлето ви целува за последно бързо и повърхностно по устните и си влиза вкъщи преди да реагирате.

Веднъж да не опитате нещо и вече сте пристрастен. Какво небивало опиянение за вас. Също като наркотик, но много по-силно.

Докато мислите за вечерта краката ви сами стигат до къщата ви, където се прибирате и вие на свой ред. Вече се чувствате врял и кипял в любовните далавери.

Ако знаехте само…. Ако…! Но не!

      Още млад с едва никнал мъх над горната устна, на 15години само. Това за вас си беше изживяване за цял живот. Спомен, който щеше да ви грее и пари чак до вашата смърт. Независимо още колко момичета ще срещнете по пътя си и колко от тях ще успеете да целунете. Да но, първата, тя, тя е най-важната!...

В.Софин  2.05.2022год.