В деня на храбростта

 

                                                            

                                        В деня на храбростта!

             В деня на храбростта решавате да изкажете мнение.

- Ще изкажа на площада подкрепата си… -започвате вие, но милата женица ви прекъсва:

- Друг път! Сега ще окажете подкрепа на кухнята ми. Подготвила съм агнешко бутче, което да сготвиш!

- Да ама… -опитвате да се наложите храбро вашето мнение, но милата тропва с крак:

- Млък! Да не съм чула това, „да ама“ В кухнята и по бързичко. Като дойдат гостите няма да ги срещнем с хляб и вода, я…

Подвивате опашката си и приготвяте агнешкото както милата го обича. И понеже свършвате с готвенето бързо, казвате:

- Ами да отскоча набързо до центъра…. - започвате да искате разрешението си храбро, но милата отново ви прекъсва:

- Да бе… а за гостите помисли ли? За моето положение? Като дойдат на обяд какво ще им кажа? Че си отишъл някъде в града да подкрепиш нечия безумна идея…

- Не е безумна, много си е разумна даже… -мънкате вие.

Естествено милата не е съгласна с вашето изказване, защото само преди три дена се бяхте прибрали с насинено око само, защото се бяхте изказали с подкрепата си за правителството.

- Казала ли съм ти, нещастнико, че не трябва да имаш мнение? Дали си с леви разбирания или десни, мен това не ме интересува. Ти си моят мъж и като такъв, съществува само любовта ти, към мен. Всички други такива идеи като помощи за тая или оная държава само ти носят негативи. Хората те намразват и дори не искат като ме видят с мен да говорят на улицата…

Понеже сте храбър се съгласявате с доводите на половинката и казвате:

- Ще изляза на двора да глътна въздух и нагледам лалетата, които цъфтят…

- Виж го ти! Ще гледа лалетата, а за мен не помисли ли…? Дали имам какво да облека, дали съм достатъчно хубава,  или трябва да сложа грим и червило на устните си? Ще седиш тук и ще ме гледаш!

Естествено вие почвате да мърморите, но понеже сте достатъчно храбър намирате стол на когото са разклатени частите, и се крепи на косъм, и сядате на него тихо за да не смутите с присъствието си гнева на милата.

    Агнес, така се казва половинката ви, започва да се гласи сякаш ще я извеждате на опера. Започва парадът на дрехите. Това става, но по-добре другото.. а защо не и нещо по разкрепостено.

  Изтърпявате избора на жена ви, която най-после намира решение. И това е да си остане в същите дрехи. Сменява само бельото си. С грима същите проблеми. Дали по-синьо или по бледо! Най-после и червилото идва по устните на половинката ви. Тя е готова и вие тъкмо да станете, падате на пода. Столът е счупен. Изслушвате диалога на милата:

- А бе, Гошо! Колко пъти ще ти казвам, че столовете не стават за нищо, а? Вместо да бягаш от отговорност по центъра в града да беше поправил нещо!

Нямате отговор. Ставате, намирате мястото по-тялото си, което сте успели да нараните и докато го разтривате, казвате почти безцеремонно:

- Излизам!

Тръшвате вратата за да покажете храброст и хуквате към центъра на града, където сте обещали да присъствате.

  Там ви посреща мутрата на приятел, която е обработена по такъв начин, че едва успявате да го познаете.

- Какво стана? -питате.

- Какво, какво? Закъсня да черпиш за имения ден в кръчмата и ни биха там с Иван…

- И за какво?

- Басирахме се дали ще дойдеш или не с други хора, които подкрепят войната в други държави…

- И?

- Загубихме, когато казахме, че ще свалим всички знамена на площада…

- Е, и?

- Не им хареса, че ще свалим всички в това число и нашето…

- Явно са били националисти…

- Едва ли? По скоро бяха хора, които не харесват такива като нас само защото мислим, друго.

- Е, поне успях да запазя физиономията си цяла    - радвате се вие, но съвсем за кратко.

Получавате удар в очите. Едно от тях не само посинява, но и се затваря мълниеносно.

- Това пък защо!? – питате.

- Защото се оказа прекалено храбър и не дойде… -казва приятелят ви с насинената физиономия и добавя:

-Поне да разделим щетите помежду ни…

Махате ядосано с ръка и се прибирате вкъщи. Посреща ви киселата физиономия на съпругата с думите:

- Казах ти, да не излизаш! А ти, хукна нали? И си се бил… Какво ще кажа на гостите довечера! Кажи нещо, ако смееш в защита!

- Ами ще им кажеш, че съм бил храбър! Прекалено храбър и затова съм насинен.

- Да бе! Ще кажа, че си паднал отвън сред лалетата, защото на обяд си обърнал повечко чаши с алкохол – ръмжи злорадо милата.

   И вие разбирате, че не е имало нужда да се правите на храбър и то в деня на храбростта. По-добре за вас би било да слушате и подвивате опашка. Само така ще оцелеете в свят на неразбирателство. Свят изграден от противоречия, които водят до конфликти.

А животът си минава. И дали имате мнение или нямате, на него му е безразлично. И щом е така, наздраве за Гошо, защото каквото откъснете от сърцето си и дадете от него на всеки по-късче само това ще остане. Всичко друго е интрига и завист!

В.Софин 6.05.2022год.