Паметта
на Искровете
Погледът ми бяга в далечината.
Хваща бели шапките на Рила.
Вървя влюбен сам към планината.
Красота пред мен се е открила.
Вървя унесен бързам да премина.
Рисуван път води право в небесата.
Усещам дните, нижат се в година.
Щастлива диша за мене планината.
Погледът изкачва шапките на Рила.
Пред мен белеят снежни върховете.
Чудни кътчета в душата ми открила,
Паметта оживява ведно с Искровете!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар