Целувката на кокичето
Кокичето е като целувка. Колкото повече поглъщаш от капките паднал дъжд по цветето, толкова повече ожадняваш за още.
Ароматът на розата не може да се сравни с бодлите ѝ, които говорят със собствен, глас!
Планината е вяра. Колкото повече качваме
върховете ѝ, толкова по близо се чувстваме до рая.
Реките имат собствен глас, който не
всеки признава за следване.
Морето, което говори с буриите, знае че
човешките възможности са неограничени, но това не спира бунта му да продължава
до безконечност.
Дърветата нямат крака. Но въпреки всичко
те заедно с безгрижния вятър мечтаят за свобода.
Ушите не подозират, че любовта е спряла
в тях. Само устните докоснали други, познават истината в чувствата.
Чешмите не винаги са склонни да текат в
полза на хората.
Мечтите не винаги са любовни. Алкохолните
са вдигнати високо с пълни шишета, които се срамуват да признаят слабостта си.
Някои политици
се считат за жертви, не защото са слаби, а защото желаят да останат в
изпълнителната власт.
Човекът не
винаги е човек. Забравил, че и него майка го е раждала, не вярва в чувствата на
избрания от него, път.
Очите са две,
ръцете също… Но сърцето, което бие за любов е само едно.
Ако дадеш и
не получиш нищо в замяна, не си изгубил много. Разбрал си истината, че не си оставен
сам в света, в който има и любов за теб.
В.Софин
22.01.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар