Щастливо ехо
След запой останахме малцина.
Не чувам никъде пиянски смях.
Нима днес това е моята родина
в която някога все сръбнал, бях!?
С кого да седна и приказвам
за живота трудно начертан!?
Нима е нужно да доказвам,
че всеки в него, днес е изигран…?
Тук в града дето съм познат
сърцето ми изгаря в трепет.
Вървя унил, усетил остър хлад
до опустяло езеро без лебед.
Сещам се за младата дружина,
в която аз някога, самият бях.
След запой оставахме малцина.
Но радваше ни Ехото със смях.
В.Софин 6.01.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар