Купонясва времето

                                                                                        

Купонясва времето

Купонясва времето. Снегът още го няма.

Отвън с измама е развързано стремето

на слънчевия лъч предизвикал бремето,

изгряло в измислената, нова програма.

 

Снежинките политат. Паднат от небето.

С ефирните си парашути. Кацат на земята.

Барометрите отчитат. Бунтува се морето,

а времето не пролетно наднича с песен, свята.

 

Долу над града, където снежинките ги няма.

А на върха сред висините горе, вилнее мъглата.

Гладна тя, изяжда всичко с усмивката си пряма.

На хижите планински тя, превзела е стъклата.

В.Софин    25.01.2023год.