Тези зелени очи

                                                                               

Тези зелени очи

      Не бях мислил за тях. Въобще не се сещах, че има такива. А бяха толкова близко до мене… Всъщност гледах ги през прозореца. Наблюдавах ги. Те също се взираха в мен. Дори ми приказваха. Мърмореха нещо тихо, почти нечуто на глас. Опитвах се да доловя искането им. Бяха едни такива… Сякаш копчета. Кръгли копчета, които ме следяха през стъклото на прозореца.

Не бях мислил скоро за тях. Но ето, че отново една сутрин ги видях. Толкова красиви, с цвят зелен. Ами!?

   Дали пък не беше още не узряла ябълката в двора? Или пък листата зеленикави на сливата?

Да, но тези зелени очи не се движеха. Вятърът не ги клатеше. Дори не успяваше да ги подчини в посока, която той желаеше. Само черната козина с бяло на гърдите,  вятърът рошеше в опит да промени нещата.  Не винаги му се получаваше обаче.  

     Котката, която ме следеше през прозореца всеки ден, всъщност с тия красиви зелени очи с името Чернишка идва на терасата ми гледаща към двора с ябълковото и сливово, дървета, и чака. Всъщност тя се храни тук. На моята тераса, където идва със смущаващи и молещи красиви зелени очи на, които няма как да се откаже!

В. Софин 21.09.2024год.