Морско момиче

                                                                                      

                                                                            Морското момиче

      Тиха морска сутрин. Приятен ветрец гали лицето Ви. Вървите покрай брега на морето и се взирате в изгрева. Някъде там далеч сред вълните бавно изплува за Вас, слънцето. То идва за да Ви погали с лъчите си. Милва лицето, гали косите и се взира в очите Ви. Леко слиза надолу докато се изкачва над морето хапе и нозете ви, вашите дето оставят следи по-пясъка.

Вълните идват и без скрупули изтриват нарисуваното от Вас, сърце! Сърце, което обича изгревите, усмивката на слънцето, крясъка на чайките и кучето, което за сетен път отмъква забравените ваши чехли на пясъка.

Тях намирате по-късно, когато осъзнаете, че изгревът е вече високо. Достатъчно високо за да влезе на всички намиращи се покрай брега хотели в очите.

Радвате се сякаш сте дете. Единственото за което мечтаете е Той. Всъщност разходката, колкото и красива дори вълшебна да е, е нищо без него. Без погледа му взиращ се в ирисите ви; без ръката, която държи здраво вашата; усмивките… Дори снимките, които успява да снима с Вас на брега на морето заедно с изгрева.

     Ще ви липсват тия неща!!!

Слънцето дето влиза в очите, вятъра, който разрошва косите Ви и разбира се оная ръка, която ви води покрай морския бряг сред крясъка на чайки и приятелския лай на куче крадец. Стъпките, които морето изтрива и остава само оная постоянна тъга, че лятото милото за съжаление и тази година е избягало.

Избягало, но не и чувствата запалени с изгрева за Вас. Оня изгрев дето в него се къпе, любовта и разбира се морето… морето, което знае много тайни, но не ги споделя с всички.

В.Софин 22.09.2024год. На морското момиче Ваня