Спри до мен

 

                                                

Спри до мен

Спри до мен в близост до морето,

когато побелели вълните бушуват.

Почувствай как за теб бие сърцето

моето, когато чувствата нахлуват!

..

Спри със мене във планината,

когато пролет с любов ни озари!

Почувствай как бие в тишината

сърцето ми, което за теб, пламти!

--

Спри до мен в жарта на лято

щом в жълто житото изкласи.

Погледни ме Слънце - мое злато -

без теб пламъкът ще се изгаси!

..

Спри до мен в есенни сълзите,

когато още вълнува листопада;

когато слънцето гали ни очите

с любов за двама ни с наслада!

В. Софин на В. Б.  31.01.2026год.

Вмирисани обувки

 

                                                                

Вмирисани обувки

Приеха радушно вмирисаните обувки, но не и човека, който ги носи.

--

Ваксинираха ме... но не мозъка, а ръката, която пише.

--

Всяка страна сама си преценя. Нашата я преценят други...!

--

Убиха писателя... Не успяха с думи, ползваха, олово.

--

Никой не го разбираше... Дори той, самият със себе си не се разбираше.

--

Откровеността се заплаща скъпо. Истината е без пари, но не струва нищо.

--

Ако можеше... Уви, не може! Всеки сам върви по трудния път на живота си!

--

Любовта щяла да спаси света. Кой свят? Тоя на парите, властта или принудата?

--

В. Софин

Срещата която ни поиска

 

                                                                

             СРЕЩАТА КОЯТО НИ ПОИСКА

НИТО РЕД НЕ БИХ НАПИСАЛ

АКО НЯМАШЕ ТЕ НА МОРЕТО.

ВСЯКА МОЯ СКРИТА МИСЪЛ

ЗА ТЕБ ПРОГАРЯ МИ СЪРЦЕТО!

..

ИДВА НЕОЧАКВАНО СЕ ПЛИСКА

С КРАСИВИ ДУМИ ВЪРХУ ЛИСТА

ЗА СРЕЩАТА, КОЯТО НИ ПОИСКА -

ЛЮБОВ С УСМИВКАТА СИ ЧИСТА!

В. СОФИН НА И. Б.

ВЪРХОВЕТЕ СА КАТО МЕЧТИТЕ

 

                                                                       

ВЪРХОВЕТЕ СА КАТО МЕЧТИТЕ

НЯМА БЪДЕЩЕ ТАМ, КЪДЕТО ИМА СКРИТИ ОРЪЖИЯ ЗА ПОРАЗЯВАНЕ.

--

ИНДИВИДУАЛЕН ДОКАТО НЕ ОТКРИ, ЧЕ, НЯКОЙ ДРУГ МОЖЕ ДА МУ ПЛАЩА СМЕТКИТЕ.

--

ПРЕКАЛЕНО ТЪРПЕЛИВ АБДИКРА В НЕТЪРПЕНИЕТО.

--

МЪЛЧАНИЕТО НА УСТАТА, КОЯТО С ЕЗИК ВЗИМА НЕУДОБНИТЕ РЕШЕНИЯ.

--

ИЗБОРЪТ НЕ БЕШЕ НЕГОВ ПРИОРИТЕТ, НО ПАРИТЕ БЯХА УБЕДИТЕЛНИ.

--

НАРОЧНО ПУСНАХА ПО ПЪТЯ МУ МЪГЛА, НО НЕ УСПЯХА ДА ЗАГАСЯТ ОПАСНИЯ ПЛАМЪК В ОЧИТЕ ДЕТО ГО ВОДЕШЕ НАПРЕД.

--

УСЕЩАШ СИТОСТ, КОГАТО УСПЕЕШ ДА НАХРАНИШ ГЛАДНИЯ НЕ САМО С ДУМИ.

--

ВСЕКИ ПРАВИ ЛИЧЕН ИЗБОР, КОГАТО Е ПРИТИСНАТ ДО СТЕНАТА.

--

НЕ МОЖЕШ ДА СИ ДРУГ ЩОМ СЪРЦЕТО ТИ ОСЪЗНАЛО СЕ, ИСКА СЪВСЕМ ДРУГОТО.

--

ВЪРХОВЕТЕ СА КАТО МЕЧТИТЕ. НЯКОИ ИЗКАЧВАШ, НЯКОИ НЕ СБЪДВАШ.

В. СОФИН

ЛЮБОВТА ГО ИСКА

 

                                                                             

ЛЮБОВТА ГО ИСКА

АКО ВРЕМЕТО ЗНАЕ ДА ЛЕКУВА

НЯМА ДА Я ИМА БОЛКАТА В ГЪРДИТЕ.

АКО ТО, ЗА ВСИЧКО СЕ ПРЕСТРУВА,

ЕДВА ЛИ ЛЮБОВТА ЩЕ СЪЩЕСТВУВА!

ВРЕМЕТО Е ПРОВЕРКАТА ГОЛЯМА,

КОЯТО ИДВА, ЗА ДА НИ ПРИТИСКА.

ИЗПЕПЕЛЯВА БОЛКАТА НИ ПРЯМА;

ТЯ ИДВА, ЩОМ ЛЮБОВТА ГО ИСКА!

В. СОФИН   25.01.2026ГОД.

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА

 

                                                                        

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА

     Напоследък интересно схващане за работа ме хваща неподготвен. Оказва се, че си работник. Но не какъв, трябва да си многофункционален. И когато се съгласиш с условията или, щом попаднеш в ръчичките на Системата те изстискват като лимон, който още не е узрял...

Ами за да узрееш и да почнат да те берат трябва да минеш... Откъдето и да го  сториш вече ще си в грешка. Това си е твоята грешка сторена с подпис. 

Мъчиш себе си в хотел през зимата. или се стараеш за научиш приумиците в училището на живота.

– Ама, че график!? - зяпате месечния и се чудите. Днес сте барман. Ще се учите как се сипва ракия, уиски;как се правят коктейли и кафе късо, дълго или капучино. Чайчето е лесно. Топла водичка и саше с избрана от клиента билка.

Това на първи, а на втория ден от месеца? 

На втори сте шофьор и закупчик. Следва, поддръжка на сградата на хотела, която включва всичко - бани, тоалетни, кревати, абажури и дори почистване на терасите от сняг. На следващите дни усвоявате подмяната на чаршафи, калъфки, търкане на пода в банята, измиване на тоалетната и разбира се тупане на килимчетата в стаята или апартамента, който сте призван да чистите.

После естествено ви изстрелват в пералното, където слава Богу, че я има професионалната пералня, изпирате мръсното бельо, което след това гладите.

Щом свършите ви изпращат в ски гардероба. Щом влезе първия клиент се почва:

– Искам ски комплект и удобни обувки към тях!

Опитвате се да удовлетворите искането на клиента. Успявате да го обуете и ски да нагласите, когато той ви задава нов въпрос:

– А, каската?

Правите се на не разбрал и както казват някои хора на умрял заек затова казвате:

– Моля?

клиентът пък ви казва с усмивка:

– Тук сте не да ми се молите, а да ми дадете удобна каска към ските!

Оглеждате се неспокоен. съзирате три забравени каски от клиенти от преди година време. Тиквате и трите пред клиента да си избере, в коя ще влезе дебелата му глава. Успявате да го оборудвате и с каска. Когато си мислите, че вече всичко е наред, чувате:

– А, очилата...?

Виждате, че клиентът носи очила, затова отговаряте:

– Че, защо са ви? Имате си на носа, господине!

Тутакси огорчен клиентът мърмори в лицето ви:

– Много смешно, умнико! Искам скиорски очила!

Казвате извинете и измъквате трита чифта забравени от миналата година, очила.

Избира едни и мърмори, няма ли други. тутакси отговаряте:

– Това да не е магазин, господине! Това имаме, това даваме...

Клиентът ви поглежда с току що вкиснала физиономия и ви заявява:

– Ще  се оплача на рецепцията за вашето отношение...!

– Хубаво, но утре няма да съм тук...

– Моля?! – учуден е клиентът -Да не напускате?

– Не. Просто утре ще съм сервитьор и ще ви обслужа вътре в ресторанта...

      Клиентът нещо не Ви разбира. Той не схваща, какво говорите. Май послъгвате според него, но вие знаете... има график, там пише, кой какъв ще е днес, какъв ще го играе и на какво ще се научи. Все пак, Вие бедни приятелю сте работник. И като такъв сте в училището на живота. По точно дивия капитализъм, където всеки е всякакъв, но не и себе си! 

  Защото машините са близко...! Не тия за снега, който чистите на паркинга. Изкуственият интелект, който ще ви замени. Е нека пробва да угоди... То на ЧОВЕКА, няма угаждане!

В. Софин

НЕ СА ХУБАВИ ТИЯ НЕЩА

 

                                                            

УЧИ ДЕЦАТА СИ ДА МЪЛЧАТ. ДА ГОВОРЯТ ТЕ И САМИ ЩЕ СЕ НАУЧАТ.

БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН

НЕ СА ХУБАВИ ТИЯ НЕЩА

Напоследък чувам едно и също:

- В Евро или в Лева?

Пътувам след нощна смяна в автобус. Една сутрин ми задават омръзналия ми до повръщане въпрос:

– В Евро или в Лева?

Леко раздразнен от питането, което слушам във всеки магазин всекидневно, отвръщам:

– В румънски Леи, ако не възразявате. Ако не сте съгласен в джоба ми се крият турски Лири. Но, ако и тях не искате ще ви дам сръбски Динари. Като гледам и чета в очите Ви май трябва да платя билета в Северно Македонски Денари?

Шофьорът ме зяпва учудено, но не се почесва оскърбително за мен, и само ми заявява:

– Правилото е, Евро или лева. Никакви Леи, Лири, Динари или Денари не вървят тука!

– А може ли в Долари? Или  зелени гущери както им викат някои хора...

– Не, не може...

– Значи не искате Бенджамин Франклин? – пробвам с изнудване да пробия бронята в шофьора. Все пак това си е стодоларова банкнота и заслужава особено внимание.

Шофьорът ме поглежда учудено и запитва:

– Кой е  тоя?

– Вие не знаете кой е той – Бенжамин Франклин?

– А трябва ли да зная? Не ме интересува. Ако не искаш да платиш билета в Евро или лева, слизай!

Тутакси решавам да го туширам с последния си коз:

– С карта, плащам!

Това не му прави впечатление.  Затова просто ми изкрещява изнервено в лицето:

– В Лева или Евро?

Тутакси омеквам като скапан лимон:

– Па така кажи бе, човек! А ти все Евро та Евро. Откъде да ти го взема като съм събрал вкъщи стотина буркана с по два железни лева... А ти все първом искаш Евро па чак после се сещаш за Левчето... А не са хубави тия неща...!

Изнервен шофьорът ми изкрещява сочейки вратата на автобуса:

– Вън!

– А, не в тоя студ не слизам! -осмелявам се да заявя и като хвърлям в скута на шофьора десет лева в желязо сядам на първата попаднала седалка пред очите ми.

    Нещата тутакси се уреждат. Аз млъквам, шофьорът затваря вратата на автобуса и тръгваме за града, където още в първия хранителен магазин, дето се отбивам, чувам:

– В Евро или в Лева?

Не са хубави тия неща, но оставен без избор си замълчавам. 

В. Софин 23.01.2026год.

ТЪГАТА В ДВЕ ОЧИ

 

                                                                           

                                                      

Тъжни две очи

Прозират в мене, две очи.

Две зелени в моята душа.

Тъжно гледат. Болката личи.

Липсва пътят им в нощта.

Виждам ги, текат в сълзи -

забранени любовните, мечти.

Животът без очи, едва пълзи…

В него объркани сме аз и ти!

Познати, зелените очи -

в сърцето ми, оставиха следи.

Плаче времето, в сълзи мълчи.

Младостта избягала почти….!

В.Софин

НА ИВА

МОЯ СВЕТЛИНА

 

                                                                      

МОЯ СВЕТЛИНА

СТУДЕНО УТРОТО НЕ МИ ПРЕДЛАГА

МАЛКО ОТ СЛЪНЧЕВАТА ТОПЛИНА.

НЯМА Я УСМИВКАТА НА ПЪТЯ БЛАГА

ЕДИНСТВЕНО ТИ СИ МОЯ СВЕТЛИНА

ДНЕС ВРЕМЕТО ИЗОБЩО НЕ ПОВЯРВА,

ЧЕ ПРЕГРЪДКАТА Е САМО ТОПЛИНА.

ТО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ НИ ПОВТАРЯ,

ЧЕ ЛЮБОВТА СЕ РАЖДА БЕЗ ВИНА!

В. СОФИН 21.01.2026ГОД.

" ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ, В ТОВА Е ВЪПРОСЪТ"

 

                                                                            

ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ, В ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

КАКВА Е РАЗЛИКАТА ОТ ТОВА ДА ИЗКАЧВАШ ВЪРХОВЕ И ДА СЕ РАЗХОЖДАШ В НИСКОТО?

Всички тръгваме нанякъде. Някои се целят във високото. Други предпочитат свистенето на гумите на колите им в низината. Всеки с избор. Но, кой е правилният?

Вашият избор не винаги е правилният. Може и налудничав да изглежда в очите на другите. Но ти самият, не си другият. Това е твоят избор. Единственият правилен път нагоре... Там към висините, които решават...! Дали да бъдеш или пък не! Върхът е твой или на други?

Върхът на кариерата идва и веднага почти слизането от него почти!...

Да изкачваш връх с бъбречни проблеми си е предизвикателство. Да го правиш с малко вода, безумие! И въпреки това, когато усетиш в близост дъха на върха.... Не устояваш!

Тръгваш! Не се молиш! Помощ не искаш от никого. Просто тръгваш напред и нагоре към висините. ако си късметлия ще видиш това, което орлите виждат всеки божи ден. Ако пък съдбата е решила другото...! Какво пък!? Нито си първият нито пък последен!

Риск го има винаги на пътя. Дали е нагоре, а може би в извивките на алкохола и дрогата?

Някои се спъват и на прага! Тъкмо проходят едва ли още са осъзнали какво има пред тях. И прагът решава вместо тях!

Моят път всъщност е този, който сърцето ми избира! И никой не може да ме спре! Осъзнавам истината. Тя е проста. Или ще бъда горе на върха или с плочата за спомен под него.

Осъзнавам глупостта си, но и повика на върха с има "Свети Дух" в Рила планина!

"Да бъдеш или не, в това е въпросът?"

Всяко решение е грешно. Някои особено. А защо ли тия, които теглят към върховете наши?!

В. Софин 20. 01. 2026 год.

Каквото и да направиш за добруването на народа си все е малко, а каквото не успееш да свършиш, много!!!

В. Софин

Пръските на любовта

 

                                                                          

Пръските на любовта

Съгледах морето в очите ти...

То се взря в моите учудени.

Видях звездите изумрудени -

да капят точно от сълзите ти!

Почувствах топъл изгрева в очите ти

да гали мило, с тиха обич лицето ми!

Усетих как връхлитат ме вълните ти

пръските им превземат ми сърцето!

В. Софин 19.01-2026г на И. Б.

СИЛНИЯ ОПРЕДЕЛЯ МЪГЛАТА

 

                                                                      

ПРАВОТО НА СИЛНИЯ ДА ОПРЕДЕЛЯ МЪГЛАТА!!! -18.01.2026ГОД.

ВСЯКА ДЪРЖАВА В ЕВРОПА ИМА ПРАВО ДА ЧУВА КАКВО СЕ ПРИКАЗВА ОТ ДРУГИТЕ, НО НЕ И ДА СЕ СЪГЛАСЯВА С КАЗАНОТО ОТ ТЯХ!

...

ПО-ДОБРЕ ЗА НАШЕНЕЦА Е НАВЕДЕНАТА НИСКО ГЛАВА, ВМЕСТО ОТРЯЗАНАТА В НЕПОДЧИНЕНИЕ, ТАКАВА.

...

ДА БЪДЕМ С ИЗБОРА НА ЕВРОПА ИЛИ ТОЯ ИЗБОР НА БЪЛГАРИЯ, РЕШАВА НАРОДА, А НЕ ЗАПАДА!

...

ПАРИТЕ СА ВАЖНИ ЗА НАРОДА НЕ ТОЛКОВА, КОЛКОТО СА АКТУАЛНИ ЗА ПОЛИТИКАТА, КОЯТО ГИ ПРИЕМА РАДУШНО ЗА ДА СИ ПОДСИГУРИ ИЗБОРА В БЪДЕЩЕ.

...

ВСЕКИ ИМА ПРАВОТО ДА СЕ ИЗКАЖЕ, НО НЕ ВСЕКИ СЪС ПАРИ ДА КАЖЕ.

...

ДЕМОКРАЦИЯТА СЕ УПРАВЛЯВА СЪС СИЛА, А НЕ С УСМИВКИ, КОИТО НЕ РЕШАВАТ НИЩО.

В.СОФИН

Кой кого гепи!?

 

                                                                 

   

Кой кого гепи

Веднъж в града един приятел ме киризи. Бях гепил две колежки на кафе с мен. Когато ги видя се опита да се присламчи при мен на масата, за да се облажи и той. На колежките им стана неудобно. Казаха ми набързо "чао" и си тръгнаха.

Приятелят не се мая много, а седна до мен и ме гепи с въпросите си:

– С коя от двете спиш?

– И с двете, спя. Веднъж с тая на цветя, а другата седмица с другата на сърчица. -моят отговор не го удовлетвори, затова ме атакува с нов въпрос:

–А за мен не помисли ли?

– Че защо да мисля за теб? Ти си имаш вкъщи възглавници със сигурност! - усмихнах му се право в лицето, а той горкият зададе нов въпрос:

– Какви възглавници, бе?!

– Нали ти казах, едната ми е на цветя, а другата със сърчица. С тях спя и си ги сменявам всяка седмица.. Калъфките, де?! - пробвам да обясня на приятеля ситуацията, но той не се подвежда и вече лишен от мазната си усмивка, ме атакува, пак:

– Аз те питам като човек, с коя от двете мадами спиш, а ти ми пъхаш някакви възглавници? - възмутен е приятелят.

Погледнах го, киризих и двете младички сервитьорки в кафето и му казах:

– А, ти за сервитьорките ли говориш!? Ами пробвай се приятел. Питай ги!

– Моля!? - хлъцна изненадан, неподготвен за отговора ми, приятелят.

– Може и да ти пуснат, но едва ли... - ухилих се аз.

– Да ми пуснат...?! - чуди се, приятелят ми.

Преди да се усети го гепих с думите:

–Става въпрос за кафе, приятел. Могат и да ти пуснат, но стига ти, да си го заплатиш. Аз моята сметка я платих предварително.

Преди да усети вкуса на отговора ми и отвори мазната си уста, станах, гепих вратата на излизане и помахах на двете сервитьорки за довиждане.

В.Софин 18.01.2026год.

Любовна картина

 

                                                                  

ЛЮБОВНА КАРТИНА

ПЛАЖОВЕТЕ ЛЕЖАХА ОПРАЗНЕНИ

И МОРЕТО С ГЪРЛО ПОДСМЪРЧА

И СЛЪНЦЕТО СЪВСЕМ ЗАБРАВЕНО

НАД ОБЛАК ЛЮБОПИТНО НАДЗЪРТА.

И ЛЪЧИТЕ МУ В ЖЪЛТИЯ БЛЯСЪК

НИ ПОДСКАЗВАХА ЩАСТИЕ В ТАЯ

ОТ ХУДОЖНИК КАРТИНА РИСУВАНА

РАЗХВЪРЛЯНА НА ТОПЛИЯ ПЯСЪК.

И АЗ БЯХ МАТЕРИАЛИЗИРАН ТАМ

И ВЛЮБЕН С ЩАСТЛИВО ЛИЦЕ,

А ТИ СТРУЕШЕ ЦЯЛАТА ВЪВ ПЛАМ

С ОГЪН ЗАПАЛЕН ОТ МОИТЕ РЪЦЕ!

В. СОФИН НА ИВА 17.01.2026 ГОД.

ЧАША В ПОЛЗА НАША

 

                                                                   

                  ЧАША В ПОЛЗА НАША

СЪБРАНИ ЯВНО ПРЕЗ ГОДИНКИТЕ

В БИДОНИ ЗА РАКИЯ, СТОТИНКИТЕ.

Тези дни опашките у нас се удвоиха!?

Това е нищо! 

Печалбите на банките се утроиха!!!

В специални случаи алкохолът помага на устата да каже, какво е замислила, главата.

Чаша вино не може да развърже добре езика, както го прави цяла бутилка.

Да вдигнем чаша в полза наша!

Наказали "калинките" - прибират последни, стотинките.

У НАС не се иска много наука

много идеен и без скука -

пак ще управлява ни БОКЛУКА!

НЯКОЛКО РАЗЛИЧНИ ВРЪЗКИ

С ПАРИ ОКАЗАХА СЕ ДРЪЗКИ.

В. Софин 16.01.2026год.

ВЕЧЕ ПРЕДИЗБОРНО

 

                                                                        

ВЕЧЕ ПРЕДИЗБОРНО:

ПРЕДИЗБОРНО

ВСИЧКО НА ВСИЧКО, МЕРАКЛИИ ТРИ КАНДИДАТА

БЕЗУСПЕШНО С УСИЛИЕ  РАЗДВИЖИХА КРАКАТА

ДА СЪСТАВЯТ ПРАВИТЕЛСТВО ПО ПРАВИЛАТА!

НЕ УСПЯХА, НО С ГОРДОСТ "ПОВЪРНАХА" МАНДАТА

С ЦЕЛ НОВИЯТ ИЗБОР -ТЕХНИЯТ НА МАХАЛАТА

ДА БРЪКНЕ В БЕЗПОМОЩНИТЕ МОЗЪЦИ НА ЕЛЕКТОРАТА!

В ОЧИТЕ НА ХОРАТА Е НЕМАРЛИВА.

НАВЯРНО ЗА ИЗБОРИТЕ Е ТОВА!?

УМУВА КАК С ПАТРИОТИЧНИ ЧЕТИВА

ДА НАДИГНЕ ПОЛИТИКАТА, ГЛАВА!

ИЗБОРИТЕ У НАС, ЩЕ СЕ РАЗШАВАТ.

СЪЩО КАКТО СЕ РАЗШАВАХА МАНДАТИ!

БЕЗ ПАРИ ВЪВ ЕВРО НИЩО НЕ РЕШАВАТ,

ПОНЕ НАСТРОЕНИЕ У ХОРАТА, ВНУШАВАТ!

ЦЕЛУВКА СЪВСЕМ НЕ ЕДНА,

С КОЯТО ОЧИТЕ НИ СЪБРА -

ПОЛИТИКАТА СЯКАШ НА ШЕГА

ПАРИТЕ УМЕЛО НИ ПРИБРА!

В. Софин 16.01.2026год.

Увеличение

 

                                            

Увеличение

Един се оплаква на приятел:

– Брато! Казват, че немало увеличение...

– Как да нема, бе! Станал съм сто кила...

– За цените викам!

– А бе и да викаш, нема кой да те чуе.

–Нали ги увеличават!?

– За пенсиите ли, викаш?

– Не. За цените викам.

– Та що за тях?

– Увеличават ги, парите... Пардон брато, за цените викам!

– В Евро или Лева?

– Кой те пита, тебе!? Знаят си само Евро у магазините.  Ама са хитри, връщат ресто в лева...

– Верно ли бе?

– Викат ми, че немали банкноти...

– Какви банкноти?

– Тия за, които никой не иска да работи! Ами...  Евро банкноти!

– Е, оти?
– Оти българите... Ние де.! Вече станали сме патриоти. Харчим пари за парламентарни идиоти, които купуват бъдещето си в имоти!

В. Софин 14.01.2026год.

Вече съм голяма

 

                                                     

          

Вече съм голяма

            Деца да се похваля! Вече съм на шест годинки и съм голяма. Толкова голяма, че може и да съм кака...!?  Но първо да Ви разкажа какво се случи преди нова година. Казах на мама, че искам всеки ден да е Коледа; да има подаръци за мен... Пък може и за нея да има с тате!? 

  Това и казах, когато видях колко много подаръци беше успял да ми донесе дядо Коледа.

Като чу това мама Петя се засмя и каза, че добрият старец трябвало и да си почива. Това не го разбирам, защо да почива, когато си има шейна с еленчета, които носят по света на всички деца, подаръци. Мама  каза, че нямало за всички, само за послушните деца. Попитах я:

–Мамо, а кои са послушните деца?

     Защо ли трябваше да питам!? Мама пак ми се засмя. Все ми се смее, когато я питам сериозни неща. После ми каза, че послушни деца били тези, които си изяждали докрай супата, не дърпали котката за опашката; миели си вечер преди лягане зъбите и още куп работи... Но мога ли да ги запомня всичките!? Толкова много правила, които ако всички деца ги спазват щели да получат много подаръци за Коледа. Е аз и без това получих много... Дядо и баба ме изненадаха, когато дойдоха на гости. дядо Коледа бил оставил и под тяхната елха подаръци за мен. Ти да видиш! Откъде накъде ще остави точно пък при тях подаръци за мен!? Когато я попитах, мама каза, че дядо Васко бил написал писмо от мен на дядо Коледа. Ама нали тате, написа, пък... !? - учудих се аз, но мама каза:

– Е, дядо ти не е знаел и затова е написал, писмото, Софи.

Ти да видиш! Ако и баба беше написала... Ако и вуйчо Боби и кака Вики също? Тогава щях да имам всички играчки на света!

Мама пак се засмя. Не виждам нищо смешно в това, а тя се смее!?

После каза:

– Нали трябва да има и за другите послушни деца, подаръци. Ако са всичките за теб, те ще се разплачат. 

Сетих се, че знаех едно такова дете от детската градина дето се разплака, защото дядо Коледа вместо камионче му даде, кукла. Бил се объркал. Че как ще се обърка, когато в писмото до него било написано за камионче...!?

И за друго се сетих, че мама казва на дядо Коледа, старец. Че защо не дядо, а старец!?

Мама се обърка, но после ми каза, че на прекалено възрастните казвали така. Попитах и за баба, но мама ми се скара да не бъда толкова любопитна. Имало време да науча всичко. Пък аз исках сега и то веднага да узная.

– Всичко с времето си, Софи!

Да ама аз знам, че няма време. Ако имаше нямаше да порасна толкова бързо. Нали Ви казах отначало. Станах на шест! Голяма и вече съм кака в детската градина. 

Но и принцеса на тате... Това е важното, сега!

А вие деца слушахте ли през изминалата година? Написаха ли дядовците и бабите писма за подаръци на дядо Коледа? Да знаете от мен, колкото повече писма имате, толкова повече подаръци ще ви донесе, той! Само трябва да слушате като мен, Софи!

ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ ВАС! 

В. Софин 14.01.2026 година

Отегчително е...

 

                                                                    

Отегчително е...

Спри да четеш! Обърни внимание на Бутилката!

---

Мирогледът се разширява толкова много, когато се пие, че четенето става ненужно.

---

Отегчително е да се взирате в буквите. Те, няма да ви, сипят питие.

---

Предизборно:

Трезвен гласува. Пиян, изпсува!

--

Получил лепта пред парламента, слугува. Не за друго, гласът му силен да се чува!

--

Били недоволни...!? Явно, били са болни!

--

Свободата била не в кюлчетата, а в златото, което имате.

--

Политиците, колкото и да се карат... ритат дори, пак ще седнат заедно да пият. Поне докато има алкохол в бутилката!

--

Все мислят, все умуват как да променят закона за изборите. И после, после пак купуват при това не се преструват!

--

Всичко добре платено на избори не бе пестено!

.--

Трудно е да пиеш направо от бутилката, когато имаш приготвена чаша за нея.

--

Мислил в лева, а платил в Евро.

--

Центовете не стигнали, затова платил в стотинки щом успял на време да ги обърне откъм другата им страна.

---

В президентството:

В картинка, добре позната - върнали мандата!

В. Софин 14.01.2026год.

Ако си отида

 

                                                                     

                                        Ако си отида

Ако обичан си отида

в подгизнал мрачен ден,

когато слънцето в обида

скрило топлия си плен

без сълзи разплаче се за мен,

и наведат дървета клони

към опадалата ланшна шума -

вятърът едва ли ще изгони

последна забравената дума

моята, която раздавала любов

ще никне в зрънце на полето,

където в свят ражда се суров

онзи сладък миг в сърцето -

на момичето, обичало, момчето!

В.Софин 14. 01.2026год

на И. Б.

Смръдла и Смръдльо

 

                                                   

Смръдла и Смръдльо

    В едно село, където водата била кът, двама пенсионери, мъж и жена комшии, пазарували от единствения магазин там.

   Смръдла щом съзряла Смъдрьо набърчила нос и казала:

– Смърдиш отдалече, комши...!

– А ти, миришеш! - не останал длъжен, Смръдльо.

–Да се беше измил, малко...! -издигнала  недоволен глас, Смръдла.

– Виж какво, мила... - започнал обяснението си Смръдльо, но бил прекъснат от комшийски остър диалог:

– Не съм, мила... !- започнала тя, но комшията решил прекъснал обяснението й.

– Да, ако се беше измила нямаше да миришеш!

Обидена, Смръдла отговорила:

– Смръдльо, не се знаем от вчера, я... Знам всеки колко струва!

– И колко е това?

Тутакси Смръдла отговорила с въпрос:

– В левове или Евро?

Смръдльао почесал оредялата си глава лишена напълно от окосменост и попитал:

– Какво значение има?

– Има и как! Ако е в Евро струва, ама, ако си още в лева, не струваш нищо!

Обиден от душа Смръдльо отвърнал:

– Е па, оти...!?

– Оти немаш кюлчета в злато, затова! Ако имаше нямаше да мрънкаш в левове!

– Не знам за мрънкането, но ти смърдиш! -решил комшията да мине с първоначалните думи споменати от Смръдла за него.

– Аха! Дойдохме ли си на думата, комши! То у наше село всеки смърди. Но не затова, че не се е мил, а че плаща вода, която няма от къде да потече. А, когато дойде е жълта също като Евро монетите, на които отзад са написали стотинки... Но, колкото и да ги броим все не стигат за водата, която плащаме но, не получаваме!

– Да, така е! - съгласил се Смръдльо с доводите на Смръдла. – Но виж, казват имало Евро!

– Някои имат и кюлчета злато но не плащат с тях! Всъщност никой от големите не плаща... Пък оти да го правят?  Плащаме ние, които нямаме вода, но пък имаме... Всъщност имаме ли нещо, когато отдавна нямаме правителство, което да управлява справедливо...!?

– Ти пък... Стига с тая политика, комшийке... Они много добре знаят, че държавата мирише, но чак пък да смърди не вярвам!...

– Не вярваш, ама тикаш последните си стотинки от левовете останали, и си мислиш, че ще помогнеш... Друг път!

–  Да бе, да бе... Някога тате ми викаше все друг път, но чак сега го разбрах!...

– И какво разбра, бе комши?

– Ами, че вода ще има "ама друг път" също като пенсиите, ще има увеличение, "ама друг път...!,  А пък аз, я съм рекъл друг път на сметките и ще влезна, ама целия ще влезна в противоречие със СИСТЕМАТА, която лочи кръв!!!...

В. Софин 12.01-2026год.

СТИЛОВИ УПРАЖНЕНИЯ

                                                                

СТИЛОВИ УПРАЖНЕНИЯ

АЗ:

Сериозно се замислих веднъж, когато не можах да мина на зебра при пресичане. За да си осигуря предимство, ползвах бухалка. Оказа се мъж с кола, таратайка. Главата му бе достатъчно малка за да успее в спор с бухалката. Напразни се оказаха опитите ми да прекарам колелото под светлината на зеленото в светофара. Бях си изпуснал нервите на бялото в зебрата. Шофьорът чиято жалка глава оцеля беше спрял именно на нея.

---

ЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Сгодна бухалка.

В ръката стояща в закана.

Прекалено, даже и жалка...

Кавга.

Спор.

Караница.

Пострада шофьорът,

с глава прекалено, малка.

Колоездач и кола на зебра.

Свети светофарът в зелено.

Невъзможно минаване за колелото.

Набита шофьорска чутура с бухалка!

Това е логическото умозаключение.

---

СЪНУВАНО:

Спях. Беше ми добре докато отнякъде не изскочи бухалка. Видя ми се жалка. Уви! Нанесе ми удар... Пък аз бях неизвестно защо в лека кола. При това шофьор. Бях спрял на зебрата до светофара. Отнякъде изскочи велосипедист, който искаше да мине на зелено. Когато видя, че не може бухалката му влезе в работа. Колелото му и той не можаха да преминат на другия тротоар. И тогава извадих късмета, внезапно се събудих.

--

ПО ТАРИКАТСКИ:

Беше през деня, когато още нямаше задръстване. Бях гепил бричката за да я карам на преглед.  За моя зла участ колата ми угасна точно на зебрата до светофара. Пешеходец гепил колело искаше да премине на другия тротоар. Понеже не можа да го стори гепи от раницата си бухалка и я размаха решително срещу мен. Имах късмет киризих го на време. Бухалката му спука стъклото на бричката ми, но той така и не успя да премине на другия тротоар.

--

В СТИХОТВОРНА ФОРМА:

Бухалка със закалка

Веднъж сериозна, една бухалка

с добра, естествена закалка

се нахвърли биеща, но жалка

върху шофьор с кратуна, малка!

Колата му нахално беше спряла

точно на зебрата до светофара,

където гражданин на възраст зряла -

опитваше колело през пътя да прекара!

В. СОФИН - УПРАЖНЕНИЯ ПО СТИЛ

Бухалка със закалка

 

                                                                    

Бухалка със закалка

Веднъж сериозна, една бухалка

с добра, естествена закалка

се нахвърли биеща, но жалка

върху шофьор с кратуна, малка!

Колата му нахално беше спряла

точно на зебрата до светофара,

където гражданин на възраст зряла -

опитваше колело през пътя да прекара!

В. Софин 08.01.2026год.

На гости - сняг

 

                                                                  

На гости - сняг

Отрупана със пухкав сняг

заспала в зимен сън гората.

Снежинки пъргави във бяг -

украсили в бяло са земята!

Отдолу скрили са листата

красив, златният си цвят.

Дошла приятна тишината

на гости в малкия ни град!

Пейките са сгушили лицата

в топлото на бялото във мрака.

Никнала на пътеката, следата -

под бор катерица -зъби, трака!

В. Софин 08.01.2026год.

ПЕРОТО, КОЕТО НЕ МЪЛЧИ

 

                                                                            

                        ПЕРОТО, КОЕТО НЕ МЪЛЧИ

НЕ ЗНАЯ ДАЛИ, ОБИЧАШ МЕ И ТИ -

ДАЛЕЧЕ СИ ОТ МЕН - НЕ ТИ ЛИЧИ!?

НО ОБРАЗЪТ В СЪРЦЕТО МИ ПОЧТИ -

ТВОЯТ ОБРАЗ, ВПЕРИЛ В МЕН ОЧИ!

НЕ ЗНАЯ ДАЛИ, МРАЗИШ ЛИ МЕ ТИ -

ОТ ВЧЕРА ТЕЛЕФОНЪТ ТИ, МЪЛЧИ!?

НО ТОЗИ СТИХ НА ТЕБЕ ПОСВЕТИ -

ПЕРОТО МОЕ, ДЕТО ЗНАЕ ДА ГЪЛЧИ!

В. СОФИН

8.01.2026ГОД. НА В. Б.

НЕУСТОИМО ЕДИНСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ

 

 НЕУСТОИМО ЕДИНСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ

       Ако знаете с какво желание го чаках... Молех се. Броях отегчителните часове влачещи се монотонно. Не забравях да спомена на глас в мислите си и минутите.

Нямаше го!...

Липсваше ми!

   Ако имах подходящ телефон, щях да му звънна при това настойчиво. Да го привикам за обяснение.

Така де... Бях в крещяща нужда, а той мизерникът не се появяваше. Налагаше се да чакам и броя ли броя.... 

   Отегчен реших да не губя времето си в напразно чакане извадих от раничката си, с която не се разделях нощем книгата "ХУМОРИСТИЧНИ РАЗКАЗИ" от знаменити писатели. Така де. Нека чакането ми поне да се окаже приятно. 

   За целта минах първо през Чехов с "МАСКАТА". Смях се с О, Хенри с "ВОЖДА НА ЧЕРВЕНОКОЖИТЕ", на когото му се искаше да ме скалпира. Мъничко изпитах страх от "КАНТАРВИЛСКИЯТ ПРИЗРАК" на Оскар Уайлд, дали няма да ме изненада някоя прекалено мрачна нощ... Но и това не помогна на чакането ми. Тогава  се опитах да "изгоня" през "ОТВОРЕНИЯТ ПРОЗОРЕЦ" на Х. Х. Мънро – Саки, нахалния само настанил се "ВОЛ В КЪЩАТА", който безцеремонно явно прегладнял опасе хризантемите поставени във вази в приземната ми стая.

Очите ми кръвясаха и заболяха от четенето на разкази. Но уви той не идваше и не идваше... От напрежението от очакването взе, че ми поникна "БРАДАТА" както на Алфонс Але. Една толкова разкошна брада, че се запитах как досега не съм се сетил да си пусна такава, че да правя впечатление на дамите минаващи покрай мене.

Вече се бях ядосал. Искаше ми се да хвана най- после неучтивия грубиян, който не идваше. Бях го молил, но това не му подейства. Дори четох на глас ХУМОРИСТИЧНИ РАЗКАЗИ" от знаменити класици.

Реших да опитам за последно с Борис Виан, защото ме светна, че "НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА СМЕ ВЕЖЛИВИ - НЕКА БЪДЕМ МИЛИ".

     Мислех си, че това със сигурност ще накара "Гадината" да се яви и да ме усмихне.Така, че вместо да му извадя очите му изписах вежди, защото така и не се появи. Явно моята вежливост не беше достатъчна да го убеди в добрите ми намерения. "БРАДАТА" както на Алфонс Але ми беше станала прекалено голяма за да я търпя повече. Бях вежлив, но щом не проработи СЪНЯТ, който чаках почти през цялата нощ, реших да стана мил. Прекалено мил с нея! Извадих бръснача и  разкошноста и безразличието й към мен свърши! Нощта също си отиде тихо на пръсти. Негово Височество СЪНЯТ така и не благоволи да се появи. Разказите на знаменитите класици не помогнаха. Но виж със сигурност следващия път или нощ ще опитам нещо драматично. Може би ще предизвикам съчувствието му, ако не ще го арестувам брутално с екшън. Да го видим тогава, къде ще бяга! Ще ме хване, но само когато той самият си "ПРЕЦЕНЯ"! ХА, ХА!!!

 СЪНЯТ ТАКА И НЕ БЛАГОВОЛИ ДА СЕ ПОЯВИ!

В моя така казано меко хумористичен стил съм използвал заглавия от разкази на ЗНАМЕНИТИ ПИСАТЕЛИ

ЕТО ГИ И ТЯХ:

1. "МАСКАТА" ОТ ЧЕХОВ

2. "ВОЖДА НА ЧЕРВЕНОКОЖИТЕ" ОТ О,ХЕНРИ

3. "КАНТАРВИЛСКИЯТ ПРИЗРАК" ОТ ОСКАР УАЙЛД

3. "ОТВОРЕНИЯТ ПРОЗОРЕЦ" ОТ Х. Х. МЪНРО - САКИ

4. "ВОЛ В КЪЩАТА" ОТ Х. Х. МЪНРО - САКИ

5. "БРАДАТА" ОТ АЛФОНС АЛЕ

6. "НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА СМЕ ВЕЖЛИВИ - НЕКА БЪДЕМ МИЛИ" ОТ БОРИС ВИАН

В. Софин 07.01-2026 год.

Мърморене по тарикатски

                                                                 

                                                         Мърморене по тарикатски

                     Беше прекалено рано. Нямаше надежда за превоз. Чакахме двама на спирката. Брояхме Евро центове. Не стигаха. Минахме на банкноти. Пак в Евро, които така и не намерихме по джобовете си. Затова гепих три лева от кесията. Бяха железни. Три по един. Някъде пък след час гепихме рейса. Шофьорът искаше Евро, но ние го убедихме да гепи три по един лева. Видяха му се малко. Дадохме му още три по един лева. Това го убеди, че не сме състоятелни щом нямахме Евро по кесиите си. Затова примирително гепи и останалите ни самотни в жълто стотинки.

Настанихме се по седалките. Всяко едно струваше по Евро и петдесет цента. Киризим шофьора, а той киризи пътя по който обути с патъци, се движеха колите на имащите право да ги разхождат в нашата посока.

По едно време шофьорът ни викна:

– От утре само в Евро!

– И ние искаме да гепим Евро, но няма.

-– В банките има. -ни убеди в изказа си шофьорът.

– Има, но са гепени само за тях! -мърморя аз тарикатски.

Опитите ми да отбивам мераците на Еврото се провалят.

Шофьорът ни изгледа, засмя се и ни рече:

– Утре няма как да ви гепя в моя рейс. Ще сте гепени от пътя, който ще придружи пешком краката Ви до вкъщи.

Шофьорът се оказа пълен чвор, който ни пробутваше мисълта за Еврото. Ние с колегата не го искахме, но той даже ревеше за него. Направо цивреше. 

Това ни убеди, че сме гепени. При това здраво. Бяха ни отнели правата. А имахме ли такива, когато законът защитаваше единствено и само гепените.

А, другите? Другите бяха гепени от долара.

Казах чао на Чвора и слязох на първата спирка, където от най-близкия магазин гепих хляб за обяд с три железни лева.

А утре? А в други ден? След месец? Година?

Ще гепя Еврото от банките с комисиона както винаги и единствено само за тях!

В. Софин 05.01.2025год Упражнение по стил.

Любовен бряг

                                                                       

                                                                  

Любовен бряг

Мечтая сбъднат онзи блян,

който радва ми простора

сутрин с вятъра засмян

и дава глътката отмора...!

Мечтая сбъднат онзи свян,

който идва румен у зората

по лицето на момиче сврян

с трапчинки от позлата...!

Желая сбъднат онзи бряг,

който среща ме с морето

вечер в припадащия мрак

дава ми любов в сърцето!

В. Софин

Парите решават

 

                                                               

 Парите решават

    Знаем, че не всичко е пари! За съжаление днес не е така. Парите решават дали ще ви направят животоспасяваща операция в болницата, където отказват да ви лекуват, ако не ги имате. Те правят сделки с оръжие; те предизвикват войни, катаклизми. Карат хората да полудяват. Който ги няма се старае да си ги набави дори по трудния начин. Готов е да убие и за една стотинка, пардон забравих да добавя Евроцент. Парите решават дали България ще я има и докога. Всъщност, който мълчи живее, а който приказва му се затваря устата по един или по-другия начин...! 

   Парите решават дали ще има образование за младите хора; те решават за наркотиците, които не желаят да се спрат да убиват. Парите прегазват законите, защото ги купуват. Без тях не може, казват. Няма храна, няма бъдеще. Нима това е бъдещето на децата ни, вейпове, зависимост и беззаконие, което дава, но на кого? 

       Колкото и да се кланяте на Системата, тя е създадена да Ви изяжда. Може и бавно, но и бързо. Зависи какъв глад ги гонят, парите. Зависи наклона на гръбнака. Колкото е по ниско наведен, толкова повече нямате неприятности. Знаете, казват че всеки сам си преценя! Може би така са Ви накарали да мислите? Уви! Системата ви е изпреварила не с една крачка, а с километри. Тя, дава, тя взима! Ами ето ви го Господа! Парите решават всичко! 

    И сделките направени задкулисно. Не за вашето благосъстояние, изобщо не! 2026 година започва без разум. Защо!? 

Лесно е...

Парите решават!!!        

В. Софин 

Предизвикани размисли

 

                                                            

Предизвикани размисли

Замислете се! Турция осъжда нападението над Венецуела, а България, къде е?

Всичко е бизнес, но не всичко на всяка цена!

Този, който държи оръжието определя правилата!

Винаги има и ще има агресия, когато има интереси!

Войната решава, кой е по силният и кой ще определя правилата в бъдеще!

Обикновеният човек няма думата и ако я има, то е просто да мълчи и псува мислено!

Не на войната, където и да е!!!

Днес си на върха, утре долу в низината!

За едни късмет, за други нещастие!

В.Софин 03.01.2026год.