Мърморене по тарикатски

                                                                 

                                                         Мърморене по тарикатски

                     Беше прекалено рано. Нямаше надежда за превоз. Чакахме двама на спирката. Брояхме Евро центове. Не стигаха. Минахме на банкноти. Пак в Евро, които така и не намерихме по джобовете си. Затова гепих три лева от кесията. Бяха железни. Три по един. Някъде пък след час гепихме рейса. Шофьорът искаше Евро, но ние го убедихме да гепи три по един лева. Видяха му се малко. Дадохме му още три по един лева. Това го убеди, че не сме състоятелни щом нямахме Евро по кесиите си. Затова примирително гепи и останалите ни самотни в жълто стотинки.

Настанихме се по седалките. Всяко едно струваше по Евро и петдесет цента. Киризим шофьора, а той киризи пътя по който обути с патъци, се движеха колите на имащите право да ги разхождат в нашата посока.

По едно време шофьорът ни викна:

– От утре само в Евро!

– И ние искаме да гепим Евро, но няма.

-– В банките има. -ни убеди в изказа си шофьорът.

– Има, но са гепени само за тях! -мърморя аз тарикатски.

Опитите ми да отбивам мераците на Еврото се провалят.

Шофьорът ни изгледа, засмя се и ни рече:

– Утре няма как да ви гепя в моя рейс. Ще сте гепени от пътя, който ще придружи пешком краката Ви до вкъщи.

Шофьорът се оказа пълен чвор, който ни пробутваше мисълта за Еврото. Ние с колегата не го искахме, но той даже ревеше за него. Направо цивреше. 

Това ни убеди, че сме гепени. При това здраво. Бяха ни отнели правата. А имахме ли такива, когато законът защитаваше единствено и само гепените.

А, другите? Другите бяха гепени от долара.

Казах чао на Чвора и слязох на първата спирка, където от най-близкия магазин гепих хляб за обяд с три железни лева.

А утре? А в други ден? След месец? Година?

Ще гепя Еврото от банките с комисиона както винаги и единствено само за тях!

В. Софин 05.01.2025год Упражнение по стил.