петък, 23 януари 2026 г.

НЕ СА ХУБАВИ ТИЯ НЕЩА

 

                                                            



УЧИ ДЕЦАТА СИ ДА МЪЛЧАТ. ДА ГОВОРЯТ ТЕ И САМИ ЩЕ СЕ НАУЧАТ.
БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН

НЕ СА ХУБАВИ ТИЯ НЕЩА

Напоследък чувам едно и също:

- В Евро или в Лева?

Пътувам след нощна смяна в автобус. Една сутрин ми задават омръзналия ми до повръщане въпрос:

– В Евро или в Лева?

Леко раздразнен от питането, което слушам във всеки магазин всекидневно, отвръщам:

– В румънски Леи, ако не възразявате. Ако не сте съгласен в джоба ми се крият турски Лири. Но, ако и тях не искате ще ви дам сръбски Динари. Като гледам и чета в очите Ви май трябва да платя билета в Северно Македонски Денари?

Шофьорът ме зяпва учудено, но не се почесва оскърбително за мен, и само ми заявява:

– Правилото е, Евро или лева. Никакви Леи, Лири, Динари или Денари не вървят тука!

– А може ли в Долари? Или  зелени гущери както им викат някои хора...

– Не, не може...

– Значи не искате Бенджамин Франклин? – пробвам с изнудване да пробия бронята в шофьора. Все пак това си е стодоларова банкнота и заслужава особено внимание.

Шофьорът ме поглежда учудено и запитва:

– Кой е  тоя?

– Вие не знаете кой е той – Бенжамин Франклин?

– А трябва ли да зная? Не ме интересува. Ако не искаш да платиш билета в Евро или лева, слизай!

Тутакси решавам да го туширам с последния си коз:

– С карта, плащам!

Това не му прави впечатление.  Затова просто ми изкрещява изнервено в лицето:

– В Лева или Евро?

Тутакси омеквам като скапан лимон:

– Па така кажи бе, човек! А ти все Евро та Евро. Откъде да ти го взема като съм събрал вкъщи стотина буркана с по два железни лева... А ти все първом искаш Евро па чак после се сещаш за Левчето... А не са хубави тия неща...!

Изнервен шофьорът ми изкрещява сочейки вратата на автобуса:

– Вън!

– А, не в тоя студ не слизам! -осмелявам се да заявя и като хвърлям в скута на шофьора десет лева в желязо сядам на първата попаднала седалка пред очите ми.

    Нещата тутакси се уреждат. Аз млъквам, шофьорът затваря вратата на автобуса и тръгваме за града, където още в първия хранителен магазин, дето се отбивам, чувам:

– В Евро или в Лева?

Не са хубави тия неща, но оставен без избор си замълчавам. 

В. Софин 23.01.2026год.


Няма коментари:

Публикуване на коментар