Вмирисани обувки
Приеха радушно вмирисаните обувки, но не и човека, който ги носи.
--
Ваксинираха ме... но не мозъка, а ръката, която пише.
--
Всяка страна сама си преценя. Нашата я преценят други...!
--
Убиха писателя... Не успяха с думи, ползваха, олово.
--
Никой не го разбираше... Дори той, самият със себе си не се разбираше.
--
Откровеността се заплаща скъпо. Истината е без пари, но не струва нищо.
--
Ако можеше... Уви, не може! Всеки сам върви по трудния път на живота си!
--
Любовта щяла да спаси света. Кой свят? Тоя на парите, властта или принудата?
--
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар