Смръдла и Смръдльо
В едно село, където водата била кът, двама пенсионери, мъж и жена комшии, пазарували от единствения магазин там.
Смръдла щом съзряла Смъдрьо набърчила нос и казала:
– Смърдиш отдалече, комши...!
– А ти, миришеш! - не останал длъжен, Смръдльо.
–Да се беше измил, малко...! -издигнала недоволен глас, Смръдла.
– Виж какво, мила... - започнал обяснението си Смръдльо, но бил прекъснат от комшийски остър диалог:
– Не съм, мила... !- започнала тя, но комшията решил прекъснал обяснението й.
– Да, ако се беше измила нямаше да миришеш!
Обидена, Смръдла отговорила:
– Смръдльо, не се знаем от вчера, я... Знам всеки колко струва!
– И колко е това?
Тутакси Смръдла отговорила с въпрос:
– В левове или Евро?
Смръдльао почесал оредялата си глава лишена напълно от окосменост и попитал:
– Какво значение има?
– Има и как! Ако е в Евро струва, ама, ако си още в лева, не струваш нищо!
Обиден от душа Смръдльо отвърнал:
– Е па, оти...!?
– Оти немаш кюлчета в злато, затова! Ако имаше нямаше да мрънкаш в левове!
– Не знам за мрънкането, но ти смърдиш! -решил комшията да мине с първоначалните думи споменати от Смръдла за него.
– Аха! Дойдохме ли си на думата, комши! То у наше село всеки смърди. Но не затова, че не се е мил, а че плаща вода, която няма от къде да потече. А, когато дойде е жълта също като Евро монетите, на които отзад са написали стотинки... Но, колкото и да ги броим все не стигат за водата, която плащаме но, не получаваме!
– Да, така е! - съгласил се Смръдльо с доводите на Смръдла. – Но виж, казват имало Евро!
– Някои имат и кюлчета злато но не плащат с тях! Всъщност никой от големите не плаща... Пък оти да го правят? Плащаме ние, които нямаме вода, но пък имаме... Всъщност имаме ли нещо, когато отдавна нямаме правителство, което да управлява справедливо...!?
– Ти пък... Стига с тая политика, комшийке... Они много добре знаят, че държавата мирише, но чак пък да смърди не вярвам!...
– Не вярваш, ама тикаш последните си стотинки от левовете останали, и си мислиш, че ще помогнеш... Друг път!
– Да бе, да бе... Някога тате ми викаше все друг път, но чак сега го разбрах!...
– И какво разбра, бе комши?
– Ами, че вода ще има "ама друг път" също като пенсиите, ще има увеличение, "ама друг път...!, А пък аз, я съм рекъл друг път на сметките и ще влезна, ама целия ще влезна в противоречие със СИСТЕМАТА, която лочи кръв!!!...
В. Софин 12.01-2026год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар