В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА

 

                                                                        

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА

     Напоследък интересно схващане за работа ме хваща неподготвен. Оказва се, че си работник. Но не какъв, трябва да си многофункционален. И когато се съгласиш с условията или, щом попаднеш в ръчичките на Системата те изстискват като лимон, който още не е узрял...

Ами за да узрееш и да почнат да те берат трябва да минеш... Откъдето и да го  сториш вече ще си в грешка. Това си е твоята грешка сторена с подпис. 

Мъчиш себе си в хотел през зимата. или се стараеш за научиш приумиците в училището на живота.

– Ама, че график!? - зяпате месечния и се чудите. Днес сте барман. Ще се учите как се сипва ракия, уиски;как се правят коктейли и кафе късо, дълго или капучино. Чайчето е лесно. Топла водичка и саше с избрана от клиента билка.

Това на първи, а на втория ден от месеца? 

На втори сте шофьор и закупчик. Следва, поддръжка на сградата на хотела, която включва всичко - бани, тоалетни, кревати, абажури и дори почистване на терасите от сняг. На следващите дни усвоявате подмяната на чаршафи, калъфки, търкане на пода в банята, измиване на тоалетната и разбира се тупане на килимчетата в стаята или апартамента, който сте призван да чистите.

После естествено ви изстрелват в пералното, където слава Богу, че я има професионалната пералня, изпирате мръсното бельо, което след това гладите.

Щом свършите ви изпращат в ски гардероба. Щом влезе първия клиент се почва:

– Искам ски комплект и удобни обувки към тях!

Опитвате се да удовлетворите искането на клиента. Успявате да го обуете и ски да нагласите, когато той ви задава нов въпрос:

– А, каската?

Правите се на не разбрал и както казват някои хора на умрял заек затова казвате:

– Моля?

клиентът пък ви казва с усмивка:

– Тук сте не да ми се молите, а да ми дадете удобна каска към ските!

Оглеждате се неспокоен. съзирате три забравени каски от клиенти от преди година време. Тиквате и трите пред клиента да си избере, в коя ще влезе дебелата му глава. Успявате да го оборудвате и с каска. Когато си мислите, че вече всичко е наред, чувате:

– А, очилата...?

Виждате, че клиентът носи очила, затова отговаряте:

– Че, защо са ви? Имате си на носа, господине!

Тутакси огорчен клиентът мърмори в лицето ви:

– Много смешно, умнико! Искам скиорски очила!

Казвате извинете и измъквате трита чифта забравени от миналата година, очила.

Избира едни и мърмори, няма ли други. тутакси отговаряте:

– Това да не е магазин, господине! Това имаме, това даваме...

Клиентът ви поглежда с току що вкиснала физиономия и ви заявява:

– Ще  се оплача на рецепцията за вашето отношение...!

– Хубаво, но утре няма да съм тук...

– Моля?! – учуден е клиентът -Да не напускате?

– Не. Просто утре ще съм сервитьор и ще ви обслужа вътре в ресторанта...

      Клиентът нещо не Ви разбира. Той не схваща, какво говорите. Май послъгвате според него, но вие знаете... има график, там пише, кой какъв ще е днес, какъв ще го играе и на какво ще се научи. Все пак, Вие бедни приятелю сте работник. И като такъв сте в училището на живота. По точно дивия капитализъм, където всеки е всякакъв, но не и себе си! 

  Защото машините са близко...! Не тия за снега, който чистите на паркинга. Изкуственият интелект, който ще ви замени. Е нека пробва да угоди... То на ЧОВЕКА, няма угаждане!

В. Софин