Очите ми

                                                

Очите ми 

Очите ми закусват светлина.

Няма в тях от онази тъмнина

дето плъзва с лапи у града,

в сенките на черната брада

образуваща мрака на нощта.

.

Очите ми се хранят с любовта.

Щом усетят в близост младостта,

която пали огън в моята душа

разбирам, че изобщо ще сгреша

ако срещна повода на ревността!

.

Очите ми се пълнят със тъга.

Потичат сълзите ми като река.

Няма път обратен в старостта!

Отдавна избягала е младостта,

дето вкарваше у погледа - дъга!

.

Очите ми познават радостта,

която разпалваше страстта

на въдица допусната в река

с червей хванал във уста тъга,

с която не приема участта!

.

В. Софин