Преход който оставя вкус в устата
Северозападен
съсед на Ловница е връх Камилата 2621м. н. в. В скалистия южен профил на върха
будно око е открило очертания, наподобаващи едногърба камила. В обширния вкаменен
„зоопарк“ около Мальовица се появява и
камила. Между връх Ловница и Камилата е Ловнишкият превал през който се
преминава от малкия циркус под върховете Злият зъб и Орловец в циркуса на Трета
Прека река.
Пред погледа ми
връх Камилата ме подканя да се изкача независимо какво може да ми струва
предизвикателството. Може би затова вместо да се върна надолу по пътеката по
която бях пристигнал на Ловница решавам да хвана друга. Временно очертана
водеща направо към Камилата. Уви! Не се подлъгвайте като мен. Когато пристигам
по надолу скали препречват пътя ми към върха. Отнейде изплува в погледа ми изплашена
дива коза, която рязко сви надолу по скалите и като бутна няколко по-малки
късчета от тях изчезна от погледа ми.
Имам навика като
тръгна напред да не се връщам назад. Търся за краката си по лесен път. Уви!
Няма такъв! Изведнъж ми прогледна. Малка пролука между струпаните през ековете разхвърляни скални
отломъци. Явно мисля си, от тук дивата коза се е промъкнала. Защо не и аз?
Започвам бавно спускане, като целта бе да внимавам, къде точно поставям краката
си. Крачка по- крачка. Все надолу, откъдето от отсреща връх “Камилата“ ме
наблюдаваше с ироничната си усмивка. На моменти просто очите ми не спират да
търсят път надолу. Още малко… Само няколко стъпки напред… Е да трудни, но не и
невъзможни. Какво всъщност доказвах? Защо си бях поставил такава трудна задача
за решаване. Мака грешка от моя страна и не ми се искаше да мисля… Всъщност
жегата беше изпила мозъка ми, който беше блокирал. Само един път и той е
напред! Именно тогава синът ми звънна по джиесема. Чудничко! Нямаше връзка на
връх Орловец, когато аз го бях потърсил. Но ето, че тук между двата Мальовишки
гиганта Ловница и Камилата връзката неочаквано дойде. С една ръка се държа за
скалата, с другата изваждам джиесема и разговора се осъществи.
–
Търсил си ме? – бяха думите на Боян.
–
Да, но нямаше сигнал. – чувам се в отговор, аз.
–
Къде си?
–
Преди малко бях на връх Ловница 14, 30часа. Тръгвам към „Камилата, защото ако
не я изкача, приятелят ми Любо ще ми се смее.
–
Ама нали трябваше да изкачиш само един връх? –
чуди ми се на акъла синът.
–
Така си беше, но малка моя грешка реши да тръгна
по сложен маршрут. Успях да се кача на връх, Орловец, Ловница и сега…
–
Не ми
разправяй! – прекъсва ме Боян. По неориентиран човек не съм виждал като теб!
–
Абе аз се ориентирах, но време за връщане назад,
нямах!
Боян се засмива, а аз прекъсвам връзката,
защото ми беше трудно да говоря повече. Под мен скалите ме зяпаха в упор, а
ръката, която ме задържаше започна да протестира.
Смъквам се бавно, но едно камъче успява да
се търколи надолу. Уплашени от станалото диви кози невидими за мен правят
същото. Камъчета се втурват надолу и ехото увеличава гласа им при падане.
Успявам да се промъкна долу и между скалите
вляво връх Ловница, вдясно очите ми съглеждат козя пътека. Минавам по- нея и
излизам… Всъщност вече съм на основната пътека, която води за връх Камилата
2621 м. н. в. Тръгвам по нея облекчен, но всъщност нагоре е доста стръмно.
Почти до пътеката отдолу ме зяпа плитка пропаст. В близката далечина пред мен
виждам заслон Бак.
В крайна сметка успявам да се кача на върха.
Една доста интересна скала се е надвесила над мен. Снимам я и вече съм на
билото. Трябваше обаче да направя още стотина крачки за да стигна до
изградената пирамидка от камъни с дъсчена табела на нея с името на върха.
Спирам точно в 16, 30ч.
Докато правя видеоклипове и запомнящи се
снимки ме изненада… Всъщност дива коза с малко козле. Като ме видяха само леко
се сепват. Няма страх в очите им. За да ми докажат, че не се страхуват козата
дори даде на козлето си да бозае от нея. Мила гледка, която впечатлен снимам.
Някак си не ми се тръгва от това място. Сипвам малко ракия пред пирамидката в
памет на приятели, които вече ги няма и дори за тези, които виртуално в душата
ми са винаги с мен!
Сантиментални чувства! За мен момент, който
ме кара да се усещам човек!
Величествена панорама! Виждам в далечината
село Говедарци, Свинското езеро, Прекоречките езера, по нагоре върховете на
изток Купените, връх Попова Капа и Страшното езеро. В близост до мен връх
Ловница, а до него Злият зъб, Орловец, Петлите, Елени връх, езерото долу и над
всичко това двата върха на Мальовица.
Време е да тръгвам. Краката ми изморени
едва налучкват пътеката на долу. Гледам към заслон Бак, но не отивам към него.
Спускам се пре скалите без пътека покрай връх Камилата и заслона.
Успявам да стигна пътеката долу, когато
човек с куче идващ откъм заслона ме настига.
–Ако знаеш на колко години съм!? – м рече
той виждайки ме, че едва ходя по камънаците надолу. Респектирам го, с моя преход,
че всъщност съм объркал пътя и съм изкачил три върха. Впечатли се, но думите му
бяха: „Така трябва! Само така се учи най- правилно. Когато вече си сигурен
продължаваш напред.“
Изпращам с поглед гърба на кучето му и него
а аз сякаш пътят е урочасан го карам полека.
Долу на втора тераса към хижа Мальовица ме
изпреварвах туристи слизащи от връх Мальовица.
Моят късмет беше, че всъщност през деня,
когато тръгнах към връх Петлите не срещнах друг, освен моята сгорещена упорита
сянка нагоре…
Вече съм пред хижата, когато джиесемът
напомни с глас за сее си. Синът ми питаше, аз отговарях:
–
Да наблизо съм! Но още поне 40 минути. За мен
бяха повече, но в осем кацнах пред хотела на курорта Мальовица. Пежото
благосклонно прибра моята изморена особа и вече на тъмно успява да ме докара с
помощта на Боян в къщи!
Изводът е, че ако не сте сигурни в себе си
никога не тръгвайте в тъмното без светлина и другар.
Всъщност човекът е така устроен, че през
живота си все се доказва. Може и да не е на други.. Просто иска да изпита
силата на волята си. Да се усети на ръба и ако смее да го прекрачи!
Запомнящ се преход, който остави в устата
ми вкус, който не ще мога да забравя докато съм жив!
В. Софин 23.08.2026год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар