Спасителят от плажа

Необходимия човек на плажа, това не е вашата приятелка или жена, а това сте вие опитния всичко забелязващ спасител. Всеки знае, че  умеете да плувате превъзходно. Освен това, като спасител вие сте обучен да изваждате хора от морето, които не знаят, защо са влезли  във водата. На плажа забит стои, оставен като предупреждение черен флаг, който тръби в ушите на плажуващите да седят на плажа и играят карти. Вместо това, въпреки огромните вълни, все се намират луди смелчаци, които се пъхат щастливо в морето. Кандидат удавниците, знаят, че има спасител и нехаят за опасностите които ги дебнат там. Те си мислят, че няма страшно. Вярно, ще глътнат малко солена вода, но какво от това. Нали затова са дошли на море. Да му се радват, не само визуално, но и да опитат вкуса му. Когато настъпи момента и прозвучи вик за помощ, вие приятелю, който умеете да вадите кестените парещи от огъня, се втурвате стремглаво във водата. От там с ловки движения успявате да измъкнете неразумен господин, който е прекалил с алкохола и не знае защо, краката са го подвели. Пъхнали са го насила в морето. Недоволен, но всеотдаен вие спасителю му правите изкуствено дишане и с помощта на линейка се отървавате от неговата компания. Току що сте приключил начинанието си, когато друг отчаян глас прозвучава в ушите ви. Втурвате се с бързина на делфин и изваждате, капризна млада дама. Влязла във водата за да създаде впечатление у гаджето си. Опитвате се да направите изкуствено дишане отново, но това не ви се удава. Тъкмо сте захапал красивите меки сластни устни, когато приятелят и идва и най безцеремонно ви изблъсква. Вместо благодарност, получавате юмрук в зъбите. Явно приятелят на удавницата мисли, че вие спасителят сте разгонен млад жребец, а не човек втурнал се с опасност на живота да спасява. Докато опитвате да спрете кръвта от разбития  нос, отново прозвучава, протяжен вик за помощ. Този път в плиткото е паднала баба и крещи истерично. Притичвате се веднага и успявате с лекота да я измъкнете на плажа. И докато се чудите, дали да пуснете в ход изкуственото дишане, когато удавницата ви напада. Тя впива устни във вашите и ви засмуква, като медуза. Вие опитният спасител опитвате да се отскубнете и спасите от здравата захватка на бабата. Напразно! Бабето отдавна е хвърлило око на вашата мускулеста, стройна фигура. Тя, не е успяла да се удържи от вълнение. Донякъде погнусен, най после  се отскубвате и бягате. До вас достига, жалостивото гласче на бабето, която изкрещява пред всички плажуващи:

-Къде хукна, бе юнак? Няма ли да ми правиш изкуствено дишане?

Засрамен, без да се обръщате назад, отивате на поста си на който, благодарение на силния бинокъл, стоящ в ръцете, виждате всичко, ставащо в морето. И когато напрежението от деня ескалира, най после дългия работен ден е свършил. Влизате в най близката кръчма, където благодарение на алкохола, отпускате нерви. Тъкмо успявате да се успокоите и вече сте почти готов да подхванете, стара моряшка песен, когато няколко млади дами нахлуват в заведението и ви забелязват. И разбира се благодарение на вашето слънчево излъчване, те се присъединяват към вашата компания. Едната от тях се оказва толкова навита, че вместо вие да я изпратите, тя изпраща вас и дори лично приготвя леглото ви за лягане. И от тук до сутринта вашия спомен се губи. Събуждате се с първия лъч на слънцето, гол и сам. Дамата от снощи, която пя във вашите уши, любовни песни отдавна е излетяла от гнездото ви. Доволен от този факт, ставате, правите силно кафе, закусвате и хуквате към плажа, където нови приключения през деня, ще нарушат спокойствието ви. Пак ще трябва да се раздавате! Да спасявате хора, които не знаят защо са на плажа. Какво да се прави! Все пак такава ви е работата. Спасител!

В.Софин

Скиорска идилия

Трудно човек може да вникне в ума на скиора и да го разбере! В най-студеното и ветровито време, когато е приятно до запалената бумтяща печка и дрямката, ни лови сладко, те излизат навън и поемат към планината. Стигат до пистата, която ги очаква с нетърпение. Там безмилостни служители изпразват джобовете им за лифт карта и любителите на силни усещания, започват да мъчат ските.  Те пъшкат, горките, скимтят, издават звуци в снега, но на тези хора, нарекли се скиори, не им пука от нищо. Дори щеките им, са подложени на сериозно изпитание. Често пъти, начинаещите, пък понякога и опитни спускачи по пистата, ги трошат без милост. А какво да кажем за онези, които имат щастието за първи път да оковат краката си в ски.  Спънати, като коне, те постоянно падат в снега и се натъртват здраво.  Но това не ги спира да се опитват, да счупят главите си, или да пукнат някоя чужда. Докато новаците слушат ски учителя, не вникват в казаното от него, а постоянно шарят пистата с очи. И защо го правят? Търсят познати, на които да се похвалят, че видите ли, и те са скиори. Какви скиори сте бе!? Коне, които спъват майсторите, като се изпречват, все пред тях. Когато се блъснат, изпускат щеките и ските им, се откачат от стискащите ги доскоро автомати. Бедата е станала! Някой счупен крак, ръка и пукната глава също се намират там на пистата.

А какво да кажем за, сноубордистите! Стъпили на една дъска мислят, че всичко могат. Тези хора скачат безразсъдно и контузват стоящите наблизо кибици, които нямат куража да опитат, какво е щастието, което изпитват те, като успеят да пукнат главата на ближния си. За това, много често такива зяпачи, стават жертви. Вместо да седят у дома  до печките, те дошли сеир да гледат. Като, че ли по телевизора им, не дават ски. Цяла зима въртят, биатлон, бягане, скокове и какво ли още не. Да но, кибиците твърдят, че на пистата се вдига адреналина. Какъв адреналин бе? Самоубийци! Като им счупят краката и ребрата, стават инвалиди.

Доста несръчно се пързалят и мераклиите, докопали шейни. Без да могат да спрат стремглавото спускащо се превозно средство, нито да направят сръчно завой където се налага, те подкосяват всички, неразумно застанали на пътя им. Не го правят нарочно. Стръмната писта помага това да се случи и от получената ситуация просто, няма измъкване.  А когато начинаещият ски любител, застане най горе на високото и хвърли поглед на пистата, сърцето му се разтуптява страхливо и краката неусетно го предават. Ските потеглят, без да питат, право надолу.  В един определен момент скиорът любител мисли, че се е превърнал в птица. Така устремно лети, че всички около него мислят, че са нападнати от орел и се разбягват уплашени. Новакът през това време, се опитва да спре ските,  като ги кръстоса. Уви в обзелата го паника, това изобщо не се получава. И когато почти мисли, че вече се е пребил в дърво изпречено пред него, краката му, добричките запазили самообладание, правят неочаквана за скиора маневра и спират ските. Успели са да го направят, точно срещу един смърч, който така и не пожела да се отмести. Пък и защо да го прави? Израсъл на свобода като други като него, той не се вълнува от хората със ски. През това време новакът, все още трепери и докато сърцето му търси някаква утеха, ръката успява да се хване за кръста който виси на гърдите му. В този момент, той искрено вярва, че Христос го е спасил. Но ските стоящи на краката му не мислят така. Те се чувстват уплашени и сгорещени Снегът под тях започва да се топи. И докато става цялата тази история, новакът скиор, най после успява да освободи спасилите го крака от автоматите на ските. Те са заслужили своята почивка и неразумния човек който знае това ги прибира на топло в близката чайна. Там докато отпива бавно от приготвената напитка с коняк, отнякъде изпълзява щастлива, мисъл в главата му. И тя е, късметлия!

В.СОФИН

Иванова коситба

Има хора, които мислят, че косенето на ливадата е фасулска работа. Може и така да е, но за наш Иван това си беше сериозно, почти непостижимо изпитание. Със старата коса останала, като завещание от баща му, въоръжен с търпение, той стоял в ливадата и сръчно въртял кръста. Това било лесно, но другото не му се удавало. Колкото пъти Иван замахвал устремно косата, толкова пъти  тревата упорито изправяла отново порасналите кълнове.Спрял за малко. Пийнал вода от дамаджанката, също останала армаган от баща му. После обърсал досадната пот от лицето и продължил да измъчва двете си непригодни, за тази работа ръце. За първи път в живота си Иван косял. Понеже не знаел как се прави това,  стискал здраво косата, като си мислел, че тя може да избяга. В резултат на тези негови действия, дланите му се покрили с мазоли. Някои от тях дори се пукнали и ръцете на Иван ревнали в болка. Но бил още упорит и не се предавал. Грижата му била друга. Тревата придобила отнякъде инат, отчаяно отказвала да се подчини и се отреже. Спрял отново Иван и се почесал замислено. Поогледал се в ляво, зяпнал в дясно, и решил да отскочи до близката кръчма. Там прежаднял от жегата, на екс успял да откоси сръчно, две бири. Леко освежен и замаян се върнал в ливадата, където мъката му, пак започнала. Свистяла косата. Плакала! Мъчила се, но тревата така и не падала.  Цели два дена Иван, безуспешно косил. Чесал се, мислил. Но освен, няколко бири в близката до ливадата кръчма, друго не откосил. Когато вечерта на втория ден, изнурен и изгорял от непрощаващото, жарко слънце и от непосилния за него селски труд, се върнал от ливадата, жена му го срещнала с думите:

-Иване! Окоси ли, най после ливадата, бе!

-Ба, окосих! Как пък не! Ти да не мислиш, че това е лесна работа ма! Я косим, ама пустата трева, неке да падне!

-А ти Иване, заточи ли косата?

-Оти, требе ли да я точим? Я мислим, она е остра!

-Тъпа е, като главата ти Иване! –отронила изнервено жена му.

-Ти трай! Не обиждай! Оти, като зема татовата нагайка, ке видиш звезди по сред бел ден.

-Иване! Иване! Ти се това знаеш! Да заплашваш. Защо не земеш, да клепнеш косата, та утре да видиш как сама, ке работи!-рекла му жената.

-Оти ми даваш, акъл ма? Иван добре си знае! Реже косата!  Оти,ти да не моеш по добре от мене а!

-Е добре де! Утре, я ке одим на ливадата а ти остаяш дома, да готвиш! Да опереш! И стоката, да не забравиш да нараниш! –заповядяла със самучувствие жената на Иван.

-Как пък не!  Това да не е мажка работа?

-А коситбата, като е мажка, защо не я свърши!?

-Па нали я вършим!

-Да бе! Като се прибереш от ливадата се миришеш на бъчва. Сигурно отскачаш до кръчмата да пиеш бира, а? Знам я къде косиш!

-Трай ма! Трай, да не те бие дръвото!

-Оно ке бие, ама тебе Иване по чутората!-не издържала жена му.

След разменения остър диалог, двамата съпрузи най после успели да се успокоят. На другата сутрин, жената на Иван станала рано, докато все още той блажено спял и сънувал, че ливадата най после е окосена. Грабнала косата! Клепнала я, така както нейния баща някога и показвал и учил. Отишла на ливадата, запретнала ръкави и до обяд успяла да я окоси цялата. Леко изморена, но напълно доволна от сръчните си действия, тя се прибрала у дома. Гледа нейният Иван, пие бира и зяпа телевизия. Не издържала и му креснала:

-Шчо праиш, бе дзверо!? Нарани ли стоката? Сготви ли? Опра ли?

-Я, ти ли си жено!? –учудил се Иван. - Пръво да  допием бирата, па после ке сготвим! Оти си дошла толкова рано?

-Я окосих бе! И затова се прибрах!

-Как пък не! -не повярвал Иван. –Окосила била! Оти ми се подиграваш ма!?

-Я, не се майтапим! Като го заявявам пред тебе. Сега обаче, ке видиш, как точилката Иване,  играе на гръбо ти. –заплашила го ядосана жена му и го погнала. Не успял да  допие бирата си той и побягнал към ливадата, за да провери, дали наистина е окосена. Гледа Иван, не вярва на очите си. Тревата подредена, лежала на равни откоси. Почесал се, прокашлял се, па рекъл:

-Брей, че жена огън имам! Добре, че се ожених за нея! Сръчна! Сичко и иде отръки!

След гордо  изречените думи, Иван кривнал капата  на главата си и отново поканил краката  в близката до ливадата кръчма, където съвсем самотна го чакала последната, неизпита бутилка с бира.

В.СОФИН 

ВОТ!

Журналист провеждал анкета с актуалния от двадесет и пет години въпрос: „Как ще гласувате?” След многобройните обикновени отговори се откроил на нашенец, който идвал от близкото село, за пазара в понеделник. Бил пресрещнат още на автогарата. Тъкмо слизал от автобуса, когото опитният анкетьор изплюл в лицето му въпроса:

-Знаете ли, как ще гласувате?

- Па, мисля да знам. Ке гласувам и с двете раце!

-Как така с двете...? –не се доизказал, заинтригуван журналистът.

-Едната десната, ке придръжа левата, да не избега от страх!

-Защо, ще избяга...? –не довършил въпроса анкетьора, защото отново бил прекъснат.

-Защото преди, се гласувах с левата. А десната се я псуваше! Сега ке пуснем вото с десната, та да може и левата в опозиция да я ругае.

-И защо, сменявате ръцете си избирателю? Не е ли правилно, само с едната, която сте свикнал?

-Да бе едната! Едната, ама она се бе забравила, че и ние воздух дишаме! И ние леб ручаме! За наказание! Требе да има некаков контрол! Иначе ония от Европата, се ни се смеят! Тия бугари, викат, ного прости ора бе! Место заедно да работат за Бугария, те се окат  у парламенто. Така, че, дали лева партия, ке ни управлява или десна, за нас простите нема значение. Важното е да го праят заедно и да не си пречат. Щото се, ние бугарите стоим  на опашката. А другите у Европата, нали знаеш, са сто години пред назе?

След казаните думи, изплюти с гняв от селския труженик, дошъл да уважи българския пазар, нашенецът оставил анкетьора с широко отворена уста. Докато се чудел, какво още да попита, селянина бърз в движенията си, успял да се скрие зад близкия завой на улицата.

В.СОФИН 

-Как ще гласувате?

-С две ръце! Едната придържа, другата да не абдикира и трепели от неясното, бъдещо коалиционно управление на държавата!

В.СОФИН