Истинска с грация, у нас интеграция!

                                                      Истинска с грация, у нас интеграция!

       Хубава, интересна дума: ИНТЕГРАЦИЯ!  Да, но трудно осъществима за:

1.       Родени умни закони, упорито се опъват и не искат интеграция.

2.       Мнозинството у нас не желае да чисти, защото е по-приятно да се разхвърлят боклуците на воля пред  домовете с които вятъра безгрижно да играе. Или пък е приятно, на краката да се разхождат свободно сред  кал и мърсотия.

3.       Упорити магазините не желаят да се лишават от високите си цени.

4.       Малките заплати успокоени от напрежение, не желаят да скачат, защото са подкрепени с желязната воля на работодателя изстискващ всичко от хората си.

5.       Дори много от депутатите не могат да се интегрират в парламента. Затова и част от тях, скачат от една партия в друга. Ако пък не са добри въжеиграчи, обидени се правят на независими, но все пак необходими.

6.       Учителите не могат да интегрират с ум децата, защото просто родителите им не разрешават това и налитат на бой.

7.       Здравеопазването у нас също отказва да се подчини, като твърди, че всичко става само с пари, а не с чувства. Който ще да мре, да мре!

8.       Селското стопанство и животновъдство, не желае да се възроди отново, защото цената на млякото ако я има изобщо е прекалено ниска.

9.       Асфалтът по магистралите ни също отказва да се интегрира. Затова зимно време бърза да се разпадне под гумите на колите.

Изобщо хубава дума е интеграцията. У нас необходима, но само с пари осъществима.

            Малцинствата свикнали на помощи се интегрират към безплатен ток и вода.

През изминалите вече 25 години депутатите най-лесно и често интегрират езика си, като постоянно го обновяват с чужди думи, къде разбрани, къде не от обществото. Вместо „НЯМА!”, което звучи грубо, умните глави в парламента, казват: „I’m sorri”, „Айм сори” с което твърдят, че съжаляват за положението.

С извършената културна интеграция у нас /приватизация/ на заводите, кината, училищата и дори читалищата, хората останаха на улицата. На сградите не им понесе това отношение и затова с вещата ръка на мародера изчезнаха, сякаш никога не са съществували. Само тук там останаха да стърчат самотни руини, които казват горчивата истина. Интегрирани на улицата, хората измислиха измамите и кражбите за да оцелеят.

Затвори няма ли? „Сори!” Има, но интегрирани там няма. Само гладни кокошкари попаднали по-случайност, мъчат наровете в килиите.

Виж! Другото се адаптира най-добре. Корупцията успешно интегрирана у нас! Ако имаш пари, може и да се вредиш за „ПРАВА без опашка. Ако нямаш, мястото ти гражданино е най-отзад, което значи, че сте неблагодарник, недостоен за вкарване в интеграция.

Виж ти? Виж ти? Чуждите стоки у нас с успех се интегрират, докато нашите не успяват и въздух да поемат.

В резултат на успялата интеграция, душите се объркаха. Деца бият родители и учители. Убиват само за една казана, забележете правилно дума, ако пък им се каже друга, просто се усмихват с идиотски с добре тренирана, интегрирана усмивка.

Неуспелите хора, които не можаха да уловят  духа на демокрацията сега почиват в близките гробища.

Горите! Какво за тях? Която дървесина не подлежи на интеграция, бива безжалостно изгаряна с помощта на хора, които бързат да усвоят парите.

Дори затворниците, щели да ги интегрират с „ПРАВА”. Много ясно, че ще гласуват за оня който ги освободи и измисли начин, да легализира престъпленията им , като безобидни за нацията.

Хубава, истинска и красива дума интеграция, но трудно осъществима за нашата нация!

В.СОФИН

Да се втренчваш е опасно...

              Когато си млад и соковете буйно текат в жилите ти, няма как да не се отплеснеш от гледката пред тебе.

     В завода приятел работел по-времето на социализма, съвестно на шмиргела, като пренебрегнал пилата дремеща на спокойствие в шкафа му за инструменти. От време на време се позволявал да хвърли неангажиран поглед  пред прозореца отвън.  Изведнъж по-алеята се задали три нежни създания. Три хубави стажантки. Впечатлен от невероятното им излъчване, което нашепвало в ушите му: „Ела и ни вземи!”,моя приятел забравил, изобщо къде се намира. Вече се виждал щастливо запознат и с трите, когато изведнъж бездушния шмиргел напомнил за себе си. Вместо, като послушен инструмент да отнеме частица от метала в детайла, той решително изпилил без жал част от палеца на моя приятел, който бил ерген тогава. Сякаш ток преминал през жилите на пострадалия, който за миг забравил приятната картина отвънка и надал мощно вой, като вълк единак. Не знам, дали е успял да впечатли трите грации отвън, стажантките, които били тръгнали, тогава за обяда, но със сигурност знам, че изненада доктора, който явно се бе изпотил, докато зашивал с конец палеца му.

     Какво ли не правим за да ни забележат жените. Страдаме, ако не успеем в желанията си. Но се и измъчваме, ако пък лесно сме успели. Все пак любовта накрая винаги тържествува, а ние неопитните тихо ближем скритите си рани в очакване на нови, още по хубави стажантки, за които можем и цяла ръка да дадем. Трябва само да сме млади и решителни. За другото ще се погрижи бездушния шмиргел.

   В.СОФИН  

Любима!

Лек въздухът трепти
огън в душата, влюбена гори,
езикът, невъздържано шепти,
когато се усмихваш във зори!

Искам да те пия със очи,
все така, привлекателна и нежна
любима, загадъчна почти
в съня ми идваш безметежна!
В.СОФИН

Стачка в Абсурдистан

В една мила страна с нежното, но и сложно име Абсурдистан трима недоволни граждани протестирали отстрани пред  сградата на местния парламент.  Друга много по-голяма група застанала открито най-отпред скандирала с викове, за по-високи заплати, за напълно безплатно образование и здравеопазване. Дори се чували гласове в защита на пенсионерите.  Освен това били решили твърдо да не отстъпват привилегиите, които имали досега.

     Млад журналист, небрежен на вид, облечен в дънки и тениска с надпис: „Обичам Абсурдистан! Тя е моят живот!”се спрял пред тримата, които както казах отначало, стояли отстрани изоставени, като сирачета и се втрещил. Всяка една от тези личности, единият почти дядо, другият на около тридесет години, а последният на около четиридесет  били издигнали интересни лозунги. На първият плакат пишело: „Искам по-ниска заплата и по-високи справедливи данъци!”; на втория: „Искам да лежа в затвора!”; на третия последен се мъдрел следния озадачаващ надпис: „Щом краката ме държат, значи за работа съм млад!”.

-Вие, какво сте решили с тези необикновени, бих ги нарекъл лозунги? –попитал тримата любопитен журналистът.

-Искаме си, търсим си правата...! –започнали вкупом те, да грачат едновременно на глас, но само с един жест журналиста ги спрял с думите:

-Полека! Давайте един по-един! Имам време, ще ви изслушам и тримата. Хайде Вие по-възрастния....

-Това, че са ми обелели косите и държа в едната си ръка бастун, не значи, че съм стар –обидил се човекът с вид на дядо. –Вярно навърших 65 години, но съм абсолютно сигурен, че още мога да се справям с работата си, която е всичко за мен ... Любов и живот! Но, млади приятелю... –обърнал се остарелия протестиращ към журналиста – позволиха си, да ме уволнят... Мен, който всичко даваше за просперитет на фирмата...! Вместо това назначиха, едно още голобрадо хлапе, което със сигурност, ще доведе фалита и тогава, ще видят те...

-Но нали сте навършили годините за пенсия? –осмелил се да попита нищо не разбиращ от това, което му казвал дядото, журналиста.

-И какво от това!? Какво? Имам сили, седя зад бюро, на административна работа съм. Искането ми е да удължат срока за пенсиониране, поне до 75години. Но, не само, че не искат от фирмата да ме чуят, но дори са забранили да ме пускат вътре в моя си кабинет. Е вярно сега е на голобрадото хлапе, но то не го заслужава...!

-Да но виждам, че се придвижвате с бастун и май трудно се справяте...

-Това не е вярно! Знаете ли, че като ме пенсионираха получих двадесет допълнителни заплати и дори благодарствена грамота за отлично справяне с работа. Дори директорът на изпроводяк се просълзи...

-Защо тогава, щом като сте нужен за фирмата са Ви освободили?

-По-точно изгонили... Обясниха ми, че такъв бил законът. Затова сега стърча тука и няма да се махна докато, не ми се реши въпроса...

Озадачен журналистът, преглътнал на сухо глътката си и като намерил отново сили в себе си, се обърнал към най-младият протестиращ:

-Обяснете ми господине, как млад човек, като Вас, ще иска да влезе в затвора?

-Почти се бях уредил, вече виждах благословен килията, но комшията ме предаде... Гадината!

-Как така? –озадачил се още повече интервюиращият.

-Ами... Откакто завърших гимназия съм безработен. Като такъв, нямам пари, да се изхранвам, а и зимата, няма къде на топло да изкарам. Затова взех, че отмъкнах една кокошка от комшията и като и извих врата, започнах да я скубя. Като видя това той ми налетя и дори ме преби. Въпреки това, аз упорито не се отказах от откраднатата кокошка. Дойдоха господа полицаите и ме отведоха веднага при съдията. Бях чул, че за кокошка, няма прошка, но вместо ефективна присъда, получих условна. Друг състрадателен комшия, обаче бе видял побоя устроен ми . Той натежал везните за освобождаването ми... Опитах се да ги излъжа, че съм паднал пиян, но не ми повярваха... И ето сега стоя тука в това студено време и си търся правата. Категоричен съм, че няма да оставя така нещата... Ако трябва и до Страсбург ще стигна. Как така, рецидивист като мен, ще щъка на свобода сред обществото? Нали съм опасен, ще подведа и други по-моя път!?

Поклатил озадачен и нищо неразбиращ,  глава журналиста и се обърнал към последния от тримата протестиращи:

-А Вие господине, защо искате по-малка заплата и по-високи данъци?

- Наскоро чух, че ще вдигат минималната заплата нагоре.... За мен парите са много, защото съм ерген и живея сам. Натрупал съм пари в банката, която не ми взима данък, а даже състрадателно ми дава лихва. Не я искам. Но оттам ми казаха, че законът бил такъв. Не можело да отказвам. Затова искам да включат по-висок данък... Плосък! Вместо десетте процента, нека бъдат поне двадесет, за да мога да живея нормално...

-Нима това е нормално? –прекъснал го учуден, журналиста.

-За мен да! Имам градини, ниви, а и бачкам като пазач. Там ме хранят безплатно и парите остават.

-А другите хора, които протестират за увеличение на парите си?

-Да им прости господ, но те не знаят какво правят. Колкото повече имат, толкова повече глава ще ги боли... Дори и да се къпят с тях, пак няма да могат да ги похарчат.

-Мислили сте за дарения? –опипал почвата журналиста.

-Да бе! Всеки да работи и да си изкара. На просяци и мързеливци, нищо не давам.

-Но ако Абсурдистан удовлетвори молбата ви, ще избухне гражданска война и неподчинение?

-Не ме интересуват другите! –казал на висок глас четиридесетгодишния протестиращ и дори се изплюл за доказателство, долу на жълтите павета.

Стояща съвсем близо другата  група дочула гневния вик на недоволният гражданин. Обърнали се и били съвсем шокирани, когато прочели плакатите на тримата стачкуващи. Нахвърлили се върху им с юмруци. Скъсали лозунгите. Добре, че наблизо полицаи успели да се намесят в тяхна полза. Измъкнали се едва с няколко малки, болезнени контузии.  Докато се отдалечавали и тримата с помощта на полицейска кола, старият пенсионер примирително въздъхнал с думите:

-Защо ли ни трябваше? В тази държава, не можеш и да протестираш, като хората. Все ще се намери някой злобар да завиди и се нахвърли да бие.. Щом не сме с тях, значи сме против и трябва да си изядем пердаха...  

Младият журналист на име Гошо видял и записал всичко това, бил уволнен за несправяне с обикновената според другите задача. Да вземе просто едно интервю, което да успокои духовете. Вместо това, той предизвикал допълнителни безредици, които ескалирали неудобно в муцуните на управляващите. Те естествено, не могли да преглътнат обидата, въпреки тениската му с надпис: „Обичам Абсурдистан! Тя е моят живот!”.

В.СОФИН 

Откровение

 ОТКРОВЕНИЕ
Без талант и обяснение,
без дори човешко одобрение -
написах критично стихотворение
като не ползвах озлобение
в откровеното си честно мнение -
изразено в политиката ни
сигурно СЪМНЕНИЕ!
-------------------------
ЕКЗЕМА
Когато действа европейска схема
трудно от управляващ се приема
новопоявила се дразнеща екзема
работеща в ущърб на тема:
"Колко празен е корема,
който гладния народ превзема
с парично измислената хрема
която щастието на всекиго отнема!"
----------------------
Талантът тихо прозира,
талантът свободен пулсира
с подредени мисли намира
идеята, която избира!
........................
И ето идва тя прекрасна
с лека грациозна стъпка
разбива мислите опасна
разцъфтяла, любовната ни тръпка!
--------------------
Привлекателна стегната и нежна,
често влюбен я целувам,
легнал съм, но не боледувам,
когато на жена, любовта сънувам!
----------------
В.СОФИН

Глътки!

Опиянен разлиствам тръпки

загадъчна любовта вълнува!

Чета на малки глътки,

от римата, която се бунтува!

Красиви думите танцуват!

Омаян погледа трепти!

Откровени чувствата лудуват -

устата нежен, стих шепти!

Гъделичка въздухът уханен.

Усмихват се добри цветята.

Светът изглежда странен -

 самотен е дъждът в полята!

Пристъпва тихо светлината.

Сенките в нощта изплуват.

Изтръпнала играе и луната -

звездите влюбени, целуват!

Когато любовта се ражда

изсипана на малки глътки,

бушуваща кръвта изгражда

чувствата, родени в тръпки!

В.СОФИН  

Да убием миналото!

        Напоследък доста често в интернет пространството, виртуални приятели дават съвет за миналото. Защо да се връщаме към него? По-добре да гледаме напред към бъдещето. Миналото си е минало и трябва да се остави на спокойствие.

    И наистина хванали тънката удобна сламка хора решиха, че историята не е интересна. И как да бъде, когато отразява миналото! Имало ли е или не турско робство?  Нима това е интересно!?  Имало ли е кланета по-време на априлското въстание?    Та кой днес се интересува от това?  Трябва ли да се празнуват празници свързани с историческото ни минало?   Че, защо е необходимо да се измъчваме? Да гледаме да не избяга бъдещето!

    За да съм в крак с новото време, за целта забравих, кога съм роден.  Та нали, това е било някога в миналото!? Починали отдавна родителите си също отхвърлих. Защо да се измъчвам със спомени? Усетих се, че и името ми и то блещука отдавна. Вече е минало. Смених го с Роджър. Сега приятелите ми викат Веселия Роджър. Да ама, нали съм роден българин?  И това ми звучеше като отживелица. Подадох молба за гражданин на Обединеното кралство, където си бях, намерил работа на обикновен чистач по-улиците. „И какво от това?” Ще каже някой.Старата ми професия шлосер-монтьор, нали е минало, а пък аз трябва да гледам напред към бъдещето!?

       Празниците в страната ни и те безвъзвратно остарели. Често се питам, необходимо ли е затова да ги празнуваме?  Измислих нови щадящи празници.. Направих го с цел да не се повтарят. Иначе биха станали поредната отживелица. Като измине старата година, няма да са вече на мода.

    Гледам у нас, как разрушават паметници, ликвидират фабрики, предприятия, училища, обществени сгради, та дори и болници. Сигурно имат право. Та нали това е минало. Трябва да се унищожи напълно и безвъзвратно. За да можем да поникнем отново и на чисто, за едно по-добро бъдеще.

  А историята?  Че кой се тревожи за нея? Тревожат се политиците. Стиснали в зъби управленските си постове, седят ли, седят... Вече дремят цели двадесет и пет години! Двадесет и пет...! Четвърт век! Нима са малко? Нима не са вече минало? Чудя се защо не направят като мен. Да загърбят миналото и да оставят на бъдещето в лицето на млади кадри, да управляват. А те да се пенсионират. Заслужили са го. Нека да вземат пенсии по-двеста лева на месец, за да усетят вкуса на промените. На бъдещето ширнало се с любов пред мнозинството. Да хубаво, би било, но те не желаят. Добре им било в миналото. Как ли пък не!?

Приятели ама, защо отричате историята? Защо променяте удобно фактите? Как защо? Заради Европейския съюз. Нали сме братя?  Че, кой го е грижа за нас? На запад живеят в бъдещето. Това и бежанците разбраха и затова именно натам бягат да се спасяват. А ние тука тънем в миналото.

  А, Б, В. Какво е това? Питам Ви? Отживелица. Друго си е А, B, V. Латиницата. Та нали това е азбуката на Европа? Защо трябва да се връщаме назад, към Кирил и Методий? Това е минало, история.

Какво неизразимо облекчение. Да се отървем от вчерашния ден и да приемем радушно новия, независимо дали е дъждовен, студен и неприятен. А утрешния, ще дойде много по-хубав, слънчев, топъл... Трябва само да вярваме. А щом имаме вяра, имаме и бъдеще.

Завчера гледам, малкия ми син с учебник.

-Какво учиш? –попитах го.

  -История!–отвърна ми той с усмивка и добави: -Да знаеш, какво славно минало сме имали?

Ядосах се. Направо кипнах.  Виж го ти издънката. Расте накриво. Дръпнах му учебника по-история и го метнах право в пламтящата печка, която го прие с изпепеляващата си целувка.

-Тате, ама защо? –проплака гласът на сина ми в ушите. –Ще ми пишат двойка!

-Няма синко, не се безпокой. Ще посъветвам госпожата, дето те учи на минало, да забрави за него... Виж английският! Него учи, за  да станеш човек. Там е бъдещето сине!

-А българския? –попита ме тогава впечатлен  сина.

-Колкото по-бързо го забравиш, толкова по-добре за тебе! –пуснах му доволен умен съвет, но той не миряса и отново ме попита:

-Само на английски ли ще говорим вкъщи?

-Ами да! Само на европейски. И той е английският.

Драго ми става от такива, хубави и приятни съвети, които често слушам от приятелите си в интернет. Дайте бе! Дайте да забравим, защо сме родени българи! Да забравим ония, поборници дали живота си за България. Защо е нужно да се тормозим? За целта трябва само да сменим името на страната си. Трябва да го направим, защото е минало, история. Много по-хубаво и дори звучно, би било „Територия”.

В Европейският съюз често плюят срещу нас пропищели,с думите:

-Каквито и системи за защита на имуществото си  да направим, българите като добри хакери, все ги разбиват. Уж били глупави, а знаят как да мамят? Направо спецове...!

Вижте приятели, като станем държава със звучното име „Територия”, ще ни казват: „Тия територианци това направиха, онова...”

Да ама ние, ще им кажем: „Прощавайте, но ние вече живеем като вас в бъдещето. Нали сме при вас, като едно здраво европейско семейство. Ваша територия, кръв и плът...”

Необходимо и обезателно с цел да адаптираме страната ни, трябва да забравим и старите данъци. Те са и без това минало. Ще усвоим тия на Европейският съюз. Те звучат съвременно, модни са и ни водят към светлото демократично бъдеще.

Така обновени и променени изцяло, ще успеем най-после да се промъкнем в 21 век. Крайно време е да забравим двадесетия... Пък и защо ли ни е да го помним? Нали е минало!

Не случайно приятели от интернета споделят угрижени, че миналото боли. А щом боли, трябва да се устремим само напред към настоящето и никакво, повтарям, никакво връщане назад, към отживелиците! А на онези които не могат да се адаптират, към новото време,ще препоръчам да минат на наркотици. Те ще им осигурят бъдещето. Такова сладко, каквото и не са си помислили, че има. Безгрижно, не травмиращо и вкусно! Без горчилката на историята, бълнуваща, остарялото ни минало.

В.Софин