Когато си
млад и соковете буйно текат в жилите ти, няма как да не се отплеснеш от
гледката пред тебе.
В завода приятел
работел по-времето на социализма, съвестно на шмиргела, като пренебрегнал
пилата дремеща на спокойствие в шкафа му за инструменти. От време на време се
позволявал да хвърли неангажиран поглед
пред прозореца отвън. Изведнъж
по-алеята се задали три нежни създания. Три хубави стажантки. Впечатлен от
невероятното им излъчване, което нашепвало в ушите му: „Ела и ни вземи!”,моя
приятел забравил, изобщо къде се намира. Вече се виждал щастливо запознат и с
трите, когато изведнъж бездушния шмиргел напомнил за себе си. Вместо, като
послушен инструмент да отнеме частица от метала в детайла, той решително
изпилил без жал част от палеца на моя приятел, който бил ерген тогава. Сякаш
ток преминал през жилите на пострадалия, който за миг забравил приятната
картина отвънка и надал мощно вой, като вълк единак. Не знам, дали е успял да
впечатли трите грации отвън, стажантките, които били тръгнали, тогава за обяда,
но със сигурност знам, че изненада доктора, който явно се бе изпотил, докато
зашивал с конец палеца му.
Какво ли не
правим за да ни забележат жените. Страдаме, ако не успеем в желанията си. Но се
и измъчваме, ако пък лесно сме успели. Все пак любовта накрая винаги
тържествува, а ние неопитните тихо ближем скритите си рани в очакване на нови,
още по хубави стажантки, за които можем и цяла ръка да дадем. Трябва само да
сме млади и решителни. За другото ще се погрижи бездушния шмиргел.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар