След като всяка
година по телевизорите се вихрело шоуто „България търси талант“ продуценти
решили, да открият един човек, който умее да върши чудеса. След многото
явявания в студиото се появил местен колорит. Журито било смаяно от
способностите му. Попитали го какви са му талантите. И така Гюро излял душата си:
-Свирим на листо. -започнал да опипва обстановката той.
-Това не е талант! –обадил се глас от журито.
-Ама оно е зелено и е от люляко. Нема как да не е талант. –уверено
отвърнал Гюро и продължил да удивлява журито.
-Това прави едно. Мога и на дудук, но само ако ме помолят.
Трето. Знам как да усмихнем куче.
-Как? –внезапно журито наострило ушите си.
-Много лесно. Като му фърлим леб да яде. Четвърто. Мога да
грашнем на овците. А и на козите. Да не казвам, че и магарето също...
-Това не е талант! –отвърнало развеселено журито.
-Вие знаете ли какво нещо е грашенето?
-Не!
-Щом не знаете, значи е талант. –казал уверен в правотата си
Гюро и продължил:
-Дори мога да се явя в другото шоу „България търси Талант“.
-С какъв номер?
-Номеро е да мълча. Когато ме питат нещо, ще муча като
показвам с уста таланта си.
-Хм... Това не е...
-Чакайте не сте чули още...
-Какво?
-Ами я мога да бръкнем с два пръста у контакто и нема да ме
удари ток.
-Със сигурност ще те изпържи. –уверено журито подложило таланта
у Гюро на изпитание.
-Нема начин! Предварително бушоно, я съм го свалил... Дори и
водата от вейкато да ми спрат, я пак ке имам...
-Как? Като си купите минерална нали?
-Не - е! Я пари за вода не давам! Кладенецо у дворо за какво
мислиш е...
Тука журито се засмяло през сълзи. Чул се леко огорчения
глас на Гюро.
-Вие какво се хилите бе? Като, че ли сте видели гявол? Е гяволо
съм аз! Живеем у град, дека нема много работа. Какво казвам ли? Секи не мое да
живее там където нема леб. Да ама я нали съм талант и знам това, онова. Справям
се.
-Как?
-Летото берем киселец, гъби, билки. Дори играем на тука има
тука нема.
-Това не е ли незаконно?
-Не е! Оти ако само се сетиш, колко закона има у нас
незаконни.
-Как така?
-Така! Има ги, ама се прилагат само, когато човек нема пари.
-Добре! Добре! Отклонихте се от темата! Друг талант имате
ли?
-Имам! Как да немам бе! Вчера слушам на площада у градо един
рецитира стихотворение. И я го мога това. Гюро скача за капа. Капата му бяга,
но от Гюро нищо не отбягва...
Тука журито отново показало усмивките си.
-Ето ти на. Щом се смеете нема начин да не сте забелязали,
че съм клоун. Какво говоря ли? Та аз съм артист. И ако смеете само да не ми
присъдите талантите, да знаете мога и терорист да съм, ама не сакам. Оти у
затворо много е тесно. Тесно за моята широко скроена, шопска душа.
След тия думи Гюро се поклонил ниско, не само с цел да
омилостиви журито, но и да покаже, че може да го прави като японец. А това секи
не го умее. Как тогава да не го забележат?
В.СОФИН 
