Любовта плаче в тъмното там
изоставена, самичка на влака.
Мъждее звездичка - последния щам,
изчезва далече, някъде в мрака…!
Перонът потънал изцяло в сълзи -
зарязан без думи, скръбно мълчи…
В небето любопитна луната пълзи -
невидимо хвърля следящи, очи…!
Любовта плаче самичка на влака.
Забравени с нея се мъкнат съдбите.
Изчезват звездите, някъде в мрака –
в самота последни, умират - мечтите!
В.Софин
Отдавна изсъхнали са сълзите.
Но в душата тихо... скрито капе.
Отдавна скръбно казани са думите,
но животът не престава да ни хапе!
Вървим, падаме. Иска ни се да мечтаем…
Но често пъти се опитват да ни спират!...
В тревога търсим щастието да узнаем,
но черни облаците все при нас доплуват!
Тях ги няма вече…усмивките на мама!
Оставени сме сами да борим, планините…
Ехото измъква плач от тъмната си яма
без сълзи обадиха се някогашни, дните!
В.Софин 5.03.2021год.
-Взеха ме на сериозно… -обяснява един на познат след излизане от лекарски
кабинет.
-Сериозно…!? -не вярва на ушите си, познатият, авер.
-Да биха ми инжекция, подкожно…
-Корона…? -интересува се познатият за ваксината.
-Не! Без корона, но за грип…
-Това не е ли едно и също?
-Не! Грипната я турят само ако си успял да си я купиш навреме…
-Моля?
-Купих я декември, ама сега ми я боцнаха…
-Нима!?
-Е имаше затваряне на институциите…
-Че теб кой те е затворил?
-Как кой! Тъщата за да няма корона, а мир в къщата…
-Нейната?
-Нейната къща, да! Нали там живея. Е поне се опитвам да дишам…
-Моля!?
-За порядките и реда говоря! Ако всички бяха стриктни като моята тъща едва
ли някой щеше да пипне, корона…
В.Софин 5.03.2021год.
-На шопите… Да им имаш само, въпросите…
-Оти?
-Всеки шоп знае, оти се поти…
-Кой се поти?
-Мачка /котка/ под носо ти…!
-Верно!?
-Да, сега е модерно!...
-Кое!?
-Да те лАжем безмерно, а ти да ми се хилиш, нищо не разбрал, лицемерно…!
В.Софин
Едно време у казармата софиянци ми се хилеха, оти виках на тАлавизията,
телевизия… А они, горките пък покрай изтока /Стара Загора/ се цепеха с тИлИвизия!
В.Софин 03.03.2021год.
Нощта препусна в светлия си ден.
Златно утрото обагри умовете.
На Шипка свободно и без плен
знаме българско целува, върховете…!
Някога, ей високо горе там
орлите дето давали си среща -
битка люта вихрела се знам,
за извоювана свободата, днешна…!
На Шипка в най-светлия и ден,
където българското, милва върховете
в земя преродена, флагът озарен -
целува утрото свободно, умовете!
В.Софин 3.03.2021год.
В диалог със себе си…
Маткап… Може би ръчна
дрелка!? А какво ще кажете за бормашина? Едно и също? Не. Едното е
усилие на ръцете, а другото с помощта на електрическия ток.
И какво от това?
Работят ни… Не пробиват ни! В главата отвор с неизвестна
величина. Всъщност е без значение. Малка или голяма „дупка“ в мозъка… Какво пък
значи това?
Изтича…
Кой?
Баща ни, или майка ни?
Не!
Може би, мозъкът? На всеки…?
Познахте!
С диаметър незнаен… дори и милиметър, а може би 0.55 от него!
Без значение! Мозъкът изтича…
А ние сме във времето!
Пясъчен часовник?
Не!
Изтича животът?
Е, това и баба го знае.
Знае го, ама не знае, че изтича насилствено…
Моят е изтекъл. Мозъкът ми се стича…И не само моят!
За добро или зло ни манипулират?
Или за пари!?
А може би става въпрос за много, ама много милиарди,
които и най-богатия, ама най-нещастния с прекалено имущество не може да
осъзнае!
Няма значение!
Мозъкът е изтекъл през малкият, нищожен милиметър.
И какво?
Знае се! Без любов, без роднини, дори без майка и баща… Е, може и без
ресторанти, може и без дискотеки… но дали може без любов?
Или всичко на дистанция?
Без път напред! Без мисъл?
Пък защо ли? След като мозъкът е изтекъл?
Ляво, дясно! Дясно, ляво!
А напред?
Напред…! Е, няма напред.
Моля!?
За постоянно дошъл на земята - новия ред!!! Пари, подчинение и под
сурдинка, ако някой се осмели, благословия… ама от ония, които всички си знаем…
Е, майка или баща, дали е от значение?
Благословия трябва да има!
А животът? А милиметровия отвор в мозъка?
Изтича!
Не за друго, а заради простата причина…
Причина?
Не всеки знае, ах повярвайте ми, не всеки знае, че ще си отиде от тоя свят?
Или не подозира? Заслепен! Вечен?
Е, нищо не е вечно!
Иска ми се… Ама много ми се иска! Животът, човешкият да е
безконечен…!!!
Ама защо?
Няма смисъл!
И след нас, дори и да ни няма ще има мисъл!
В.Софин 1.03.2021год.
