Урок в живота

На млади години в дома ни гледахме козичка на име Роза. Обичах да си правя майтап с нея. Обикновено й духвах в лицето и тя се ядосваше. Но ето, че веднъж Роза ме сложи на място.
С баща ми бяхме в гората за малини. С нас, като придружител, бе и козичката. Изкачихме една височинка, спряхме да си починем. Реших да подразня козичката пак. Наведен, духнах в лицето й. Тя, ядосана и бърза, отвори уста и ме захапа за перчема. Държи здраво и не пуска! Аз се дърпам и тя дърпа. Край, рекох си, останах без коза!… Баща ми се намеси засмян и ме спаси.
- Видя ли? – каза той. – Животните са като хората, и те имат нерви. Не ги дразни!
- Никога вече! – промълвих със сълзи в очите.
Научих си урока, урока на живота!
Всеки е в правото си, дори животните!

                                                                                                В.Софин

Епиграми -хумор-2

Престиж

Доволен стигнал до престиж,
с нови дупки-старият каиш!
.................................................
Простор

Търпеливо чака ги въже,
пералня пуснали мъже.
...............................................
Цървул

Бързо хукнал по цървул,
беден българин дочул,
как корем огромен,
Джак-потът е надул!
......................................
Банани
В тиган безжалостно заклани,
пържат в олио отбрани,
от готвач нарязани банани!
......................................
Жартиера
Жена с осигурена премиера,
на чорап-нова жартиера!
..............................................
Коняк
С осъществен път пряк,
редовен в кръчма особняк,
сгрял тяло от коняк.
.......................................
Бензин
С бензин източен поела,
кола глътнала варела.
......................................
Култ
Култ,сгряваща икона,
стар,социалистически балтона.
...................................................
Диета
Диета с булка млада,
предизвикала в мъжа наслада!

..........................................

Бонус
Държава одобрила план,
в нов топъл изтъкан,
пенсионер завит с юрган.
...............................................

 В.Софин

Рибка

         
Рибка златна улових,
погледнах в нея и открих-
изпълнява три желания,
три истински послания.

Рибке златна,с мен бъди,
сбъдни моите мечти!
Красив сън ми подари,
никога не ме буди!

Алкохол,цигари и жени,
пълни джобове с пари-
таз молба ми изпълни
и свободна ще си ти!     

В.Софин

На децата

В живота труден,цял аз бях,
борех пошлото със смях,
от алчност пазех се и грях,
вървейки никога не спрях

Сили в мъдрост влях,
на децата с обич нежна пях,
красивото,предадох го на тях

Да не знаят що е страх,
попаднали сред уличния прах,
да ползват умния замах,
никога не стигайки до крах!

 В.Софин

Пелтека Грънгоров

Всеки един от нас българите знае,че в казармата не се краде. Само от време на време вещите сменят притежателите си. Който бе, хитър никога не оставаше без тях. Дори надписани дрехите,пак изчезваха понякога безследно без следа. Притежателят на приватизираните вещи или ги откриваше ,или махваше с ръка,плащаше колкото му  кажеха и си взимаше нови. Моят шинел опазен през първата година от службата,взе,че проходи,през втората. Няколко пъти го откривах,защото си го бях надписал,но после явно беше успял да,избяга”от мен. Не можах да го открия. Налагаше се да действам бързо. Загледах се по закачалките в коридора на сградата в която спях и сръчно си избрах друг. Беше по-голям и това определено ми харесваше. Поставих му така наречените,,пиявици”,или нашивки на ефрейтор и новият ми шинел спря да бяга от мен. Висеше си чинно на закачалката в коридора и не мърдаше от там. Явно,,пиявиците”на раменете му спираха чуждото внимание,затова и никоя  ръка не посмя да го докосне, повече. Но  така не се получи,при друг войник на когото също приватизираха шинела. Момчето-великан беше от край-Дунавския град Лом. Високо над два метра,с несъразмерни ръце,крака и глава той стърчеше над другите,в строя. Те изглеждаха като джуджета спрямо него. Първите дни в казармата изкара по чехли,защото просто за огромните му ходила липсваха обувки. Батарейният постоянно го хокаше,като го видеше най отпред на строя,цъфнал бос пред него. Освен,че бе доста висок редник Грънгоров,притежаваше долна челюст,издадена напред. В лицето приличаше на кон. Истински,натурален клоун. Пред нас сякаш стоеше жив,роден наследник на войника Швейк от романа класика на Ярослав Хашек. Старите набори му бяха измислили прякор. Навярно, защото пелтечеше му викаха,,Чука”. Просто сякаш с чук бавно,но сигурно забиваше думите. Е,успяха най после да му намерят обувки,явно правени по-поръчка. Тъкмо се беше успокоил редник Грънгоров,когато някой от старите зевзеци , решил да направи майтап за себе си. Шегаджията взел,че му скрил шинела. На негово място,просто му оставил един малък ,намерен неизвестно откъде. Излязъл в коридора сутринта Грънгоров и какво видял. Един,единствен останал шинел. Нямало какво да се прави,наложило му се да го облече. Застанал в строя,както винаги най отпред. Дежурният офицер веднага го забеляза. И как да не го забележи! Нашият герой Грънгоров изглеждаше карикатурно подобие на войник от българската армия. Спря се дежурният капитан пред него огледа го от главата до петите,сякаш купува животно за продан и рече:

-Какво е това редник…?

-Р-р-редник Грън-грънгоров,друг-арю капитан.

-Е,какво е това редник Гръгоров? –попита офицера явно,грешно чул фамилното име на войника Грънгоров.

-К-к-кое,друг-арю капитан? –запита наивен Грънгоров.

-Как,кое бе редник. Каква е тази,,куртка”,която си надянал? Виж се на какво приличаш. На плашило. Ръцете ти дълги,ръкавите къси,краката,дълги, ,,куртката”къса.

-Т-т-това е шинел,а не к-к-куртка! –осмели се да каже на офицера Грънгоров.

-Много ясно виждам,че е шинел,но нима си сляп и не виждаш,че и за куртка даже не става! Къде по дяволите е твоя редник?

-Съвсем не-не з-знам друг-арю капитан!- отвърнал Грънгоров.-К-к-когато се о-о-обух,б-б-беше ос-останал само т-т-този с късите р-р-ръкави.

-Ха сега с мен пред строя,да видим ,къде е ,,проходил” твоя големия шинел? –каза дежурният и поведе юнака от Лом да огледа войниците с по дълги шинели.

-Е откри ли го Гръгоров? –попита капитанът.

-Грън-грънгоров друг-арю капитан!-реши да поправи офицера за фамилията си  нашият юнак.

-Грън дрън,все тая,няма значение за мен редник. Когато говори с теб по-старши си длъжен да слушаш,а не да поправяш началството,като се мислиш за по умен от него. Ясно ли е новобранец?

Т-т-тъй вярно друг-арю капитан. –отвърна Грънгоров.

-Не отговори на въпроса ми,откри ли си шинела или не? –попита отново офицера.

-С-с-съвсем го н-н-няма друг-арю капитан!  -притеснен за кой ли път отговори Грънгоров.

-Утре ще останеш само по гащи бе редник. Я бягай при старшината да ти даде нов,но ще си го платиш. Всичко,което не си опазил и го няма се плаща,в казармата. Ясно? –рекъл капитана.

-С-с-съвсем ясно друг-арю капитан.-отвърна на офицера юнака Грънгоров и отиде при старшината за шинел. Но се оказа,че няма подходящ за него. Най-малко две седмици стоя в строя без шинел редник Грънгоров,докато най после с триста зора му намериха. Сутрин му беше студено,но не смееше да бръкне в джобовете да се сгрее. Старите войници зорко го следяха. Видели в лицето на Грънгоров наивник те всячески се забавляваха с него,правейки му постоянно номера.Тъкмо старшината го снабди с шинел и войнишката му шапка,,духна”.Някой от старите зевзеци взел,че му я сменил с една много малка,миниатюрна. Застанал в строя най отпред с шапка приличаща на,,птиче гнездо”огромната глава на Грънгоров,пак предизвика за кой ли път неистов смях у нас. Най после командира на поделението  разбра,че Грънгоров не е годен да служи в това поделение и го от командирова в строително. Какво стана с него повече,така и не разбрахме. Споменът за войника разсмял всички военнослужещи в казармата остана завинаги в мен . И това не бе случайно,защото любимия мой литературен герой е и си остава Швейк.                                                                    

     В.Софин

Бай Митьо кръчмаря

Беше едва в началото на 80-те години на 20-ти век. По времето на ,,Социализма”се организираха редовно екскурзии за работниците от предприятията в града ни. С група мои колеги бяхме на такава във Видин. Решихме да посетим прочутите в града ,,Бабини Видини Кули”,крепост до брега на река Дунав,от историческото ни минало. На двама от нашите колеги,не им се идваше с нас.  Просто бяха дошли  на екскурзията, с цел,необезпокоявани от мрънкането на жените си да пийнат по глътка  алкохол на спокойствие,без някой да им брои,колко чаши са изпили.  Разбрахме се с тях къде да се чакаме,и даже уточнихме час.  Тръгнали колегите да търсят някъде заведение за да сбъднат мечтите си,и наквасят сухите гърла,с любимите алкохолни напитки. На пътя срещнали местен жител. Попитали го учтиво,къде има наблизо кръчма за да се почерпят. Той им показал близкото заведение на прочутия край-Дунавски кръчмар бай Митьо. Но и ги предупредил,че същия имал навик да надписва сметките,щом усетел,че някой от клиентите е прекалил с пиенето.

-Ха така!-рекли колегите ми. –Добре,че ни предупреди,ще внимаваме!

Намерили ,кръчмата,седнали на маса и поръчали от местната пивка домашна ракия,с която бай Митьо  всяка година се снабдявал от местен жител. Като,,съвестен”единствен обслужващ персонал той обичал да я разрежда с цел ,естествено да удари,,кьоравото”и бързо да забогатее от наивните клиенти,които съвсем доволни сипели хвалби по адрес на питието. Гаврътнали по-една ракия колегите и рекли:

-Бай Митьо,я вземи се почерпи от нас!  Какво пиеш?  Ние плащаме! –казали му те с наивни усмивки. И бай Митьо си сипал питие,доволен,че клиентите оценяват неговите усилия, съвсем самичък да ги обслужва. Гледат по едно време,че кръчмарят си е изпразнил чашата и отново му поръчват,за тяхна сметка. Сияел бай Митьо. Имало за какво. Не всеки ден влизали благосклонни клиенти,които да го черпят. Но полека-лека,,спиртовицата”с която се наливал,,безплатно”,взела да го хваща. Погледнали колегите часовниците си и видели,че е станало време да си ходят. Поискали сметката за да ,,платят”,и за последно поръчали по-още едно питие за бай Митьо,уж доволни от обслужването.

-Ей,много сте щедри бе! –рекъл им той сияещ.

-Ами хора сме,на всеки му се пие! –отвърнали колегите.

Под предлог,че отиват до тоалетната,която за тяхно удобство,естествено се намирала отвън,те се изнизали без да платят. Качват се в автобуса при нас и се смеят.

-Какво ви е толкова весело? –питаме заинтригувани ние,виждайки ,че не са пияни.

-Бяхме в кръчмата на бай Митьо,и така го почерпихме,че горкичкият скоро няма ,и да помисли за пиене! –разказаха приключението си моите колеги, и отново съвсем доволни от деянието си се засмяха.

-Но това не е честно! –обаждам се аз,поставяйки се в защита на бай Митьо.

-Съвсем честно е! –отговориха ми те. – Беше ни казано,че надписва сметките. Затова,като истински,честни патриоти решихме ние да вземем правосъдието в наши ръце и го наказахме заслужено.

-Все пак,нямали сте право! –казвам им аз отново.

-Че,кой ти гледа правото бе,правото е на страната на умния и хитър човек! –отговориха ми така колегите и отново ,съвсем доволни от себе си се засмяха.

 В.Софин

Епиграми-хумор

В кръчмата не се огъна,
пред съпругата крака подгъна!
.................................................
В студено време

Да бъдем под завивката дваминка,
с любов да борим, пъргаво настинка !
.................................................................
Невъздържан

Бурна вятърна проява,
поли повдига и развява,
поглед мъжки-одобрява,
привлекателна,женската изява!
.........................................................
Език

Разпостранена хорска мълва,
език,невъздържан-бълва!
...............................................
Внушение

Ръководи днес света,
изкусна,долна клевета,
хлябът,бил станал-суета!
.............................................
В.Софин       8.11.2012год.