Бобената чорбица

          Хората у нас, често се оплакват, че са намерили нещо нестандартно в супата си.  Вместо да се зарадват на необичайната находка, те реват срещу мухите вътре, гайките, болтчетата, шайбите и какво ли още не. Цялата тая „украса” на гозбата, благодарение на готвача, нашия   приятел, е уникална. Единствена по –рода си супата или чорбата е целяща да утоли вълчия ни глад, като обогати организма с  протеините от насекомите и желязото, което прави здравето крепко и животът дълголетен.

За съжаление, понякога готвачът  като всички разсеяни хора забравя да добави нещо в ястието, което ние гладни, бързаме с настървение да вкусим.

Когато веднъж на моя милост сервираха чорба и ми замириса на сварен боб, аз щастливо вдъхнах аромата на джоджен и други подправки, които сръчно плуваха вътре.  Като опитен металотърсач, с цел да не мъча повече нетърпеливата лъжица, я изпратих да търси и рови в чинията търсейки находки. След като се измори от извършения обиск, тя установи, че по-дъното на съда дремят оставени сами три бобени зърна и едно което бе наполовина. Уловени сръчно от металотърсача в ръката ми, потънаха в гладния мой стомах, който протестира от малкото количество. Опитах се да го зарадвам, като отново разрових и впуснах в приключение лъжицата, която с голям зор  успя да обърне с хастара чорбата. Уви отгоре плувнаха, едва няколко люспи от боб. Бях разочарован и дори обиден, че освен преобладаващия джоджен, и вода с пипер,и част от сварен домат, друго нямаше. Въздъхнах най-после примирен и точно тогава завидях на ония смели търсачи ровичкащи супите си, дето намираха по-нещо в чиниите . А аз, горкия нищо!  Липсваха пирони, нямаше мухи, гайки, и болтчета също не намерих. Само една гола оцветена в червено бобена водица.

Не посмях да я преглътна, защото после щеше да стане страшно. Коремът ми спокоен за момента, ще реши, че е време за бунт и с напън, ще се опита звучно да изкара „ветровете” взели място в червата ми.

За да не уплаша гостите с внезапна канонада, се отказах доброволно от това простичко удоволствие.

Накрая не ми стана ясно, кой кого е надхитрил: готвачът мен, като ме лиши от бобените зърна, или аз, който отказа да изпие ароматната бобена чорба, приготвена изцяло от подправки и вода.

В.СОФИН 

От дека да знам?

            Не щадящо зимно време накарало, директор на завод и заместника му, да облекат топли ватенки с които се появили пред склада. Там на място отвън, напорист тираджия изнервен от половин час пушел неспокойно, докато чакал общите работници. Когато съзрял двете особи идващи към него, не издържал и им викнал:

-Айде бе мързеливци! Докога Вас, ке чекам? Мене път, ме гони, а Вие дембели такива, се офлянквате! –  след  изтърваните настървено думи, за успокоение шофьорът,  дори плюл ядно на снега.  Двамата директори се спогледали с усмивка. Учтиво преглътнали обидата и не казали, нито думичка. Отстрани засрамен склададжията с пламнали от напрежение алени, бузи се присламчил до тираджията и тихо му казал:

-Какво направи приятелю? Та това са шефовете ни, а не…

Съвсем смаян шофьорът се вгледал в току що пристигналите с  нови ватенки и проумял гафа. Запазил спокойствие ,невъзмутим изплюл думите:

-Па я, от дека  да знам! Мене некой, каза ли ми? А са и без костюми!? –и без да се извини се шмугнал в кабината на тира, където изчакал вече търпеливо, да стоварят докараните материали за завода.

     В.СОФИН       

Днешната не бие...

По-времето на социализма, когато милицията убеждаваше прегрешилите граждани с бой и ги вкарваше в правия според тях път, един нарушител бил принуден, рано сутринта на следващия ден да подпише протокол за освобождаване.

-Ето тук гражданино, сложете подписа си!  Точно тук, за да се знае, че днешната милиция не бие…

-Да вярно! Наистина… Днешната не, ама вчерашната… -отвърнал разколебан мъжа сдобил се със синина от престоя в килията. Той бил арестуван за нарушаване на обществения ред в пияно състояние. Все пак кандисал, ожаднял подписал и на свобода пак, крака у кръчмата курдисал!

В.СОФИН

Търсите ли шопите?

Нашенец поръчал в ресторант супа топчета. След  усилено претърсване в чинията, въпреки направения щателен обиск и положения труд, не открил такива.  Ядосан повикал с пръст келнера и го попитал:

-Извинете, но топчетата къде са? Не ги забелязвам да плуват в супата?

Вместо да отговори уплашен, келнерът ухилен до уши, със спокоен тон, от който и политик би му завидял отвърнал с готов въпрос:

-Когато Вие господине си  поръчате шопска салата към ракията, търсите ли в нея шопите?

В.СОФИН