Да погълнеш кората, вместо, съдържанието!

Е, едно време! Банан и портокал! Мандарини.

„Какво е това?“

Ами други такива, онакива... Кокос! Какво друго?

-А, как се хапват?

-С мерак! Или може би с последния останал в джоба ни, петак?

-Нито едното, ни другото!

Завчера Рангел, вместо съдържанието, глътнал кората. Откъде да знае горкият, като няма описание, как се  хапват, чуждите проникнали от Африка, неизвестни плодове за десерт.

В.Софин 

Избягалата тишина

    Обичах я! Жадувах през цялото време за нея. Тръпнех, вечер, когато се прибирах след работа... Нетърпелив отключвах входната врата на апартамента си, и влизах... Тя ме чакаше, спокойна, вътре... Радваше се, че ме вижда. Усещах как ме гали усмивката и... Протягах ръце да я стигна... Жадувах да я прегърна...! Исках да пия от нея без умора...! Въпреки това тялото ми подчинено на законите на физиката, заспиваше... Сънувах я легнала до мене. Изцяло моя! Въпреки всичко и тя, ме предаде. Както спомена, който идва у всеки от нас и си отива без време. Въпреки красивия порив на мислите ни, които искат да го запазят, завинаги.

   След грубата намеса на настанили се млади хора до моя апартамент, тя се уплаши. Избяга! Вечер не ме посрещаше с галещата си усмивка. Не ме топлеше милоу през дългите зимни, месеци... Дори сутрин не ме целуваше, когато тръгвах унил на работа... Прозорците към улицата, които стояха затворени като стражи и я пазеха за мен, не успяха да спрат бягството и... Стоях буден през нощите и плачех...!

   Ушите ми кънтяха! Главата ми се пръскаше...! ТИШИНАТА, моята спътница в живота...! В моя дом, моята крепост... Вече я нямаше...!  Избухналата мина в главата ми, ликвидира спомена за нея. Доволен в действията си към мен пристъпи, не въздържания и нагъл до безбожие ШУМЪТ, който уби изцяло, необикновената ми любов. Тишината, която вечер, припадаше от умиление до мен в мрака и галеше сънят ми с чувства изчезна, сякаш не съществувала....

  А някъде отвън, на перваза на моя тъжен дом, весело, гукаше двойка млади гълъби, които посрещаха новия ден с откровение...! Откровение, което вече, нямах...!

В.СОФИН  

Набарах го!

                                                                              

   Барман, който протяга измъчени пръсти към последно шише с ракия, прошепва в лицето на чакащия сервитьор:

-Е Най-после, най накрая...!  Набара.. х-х, го!

-Какво?

-Какво ли? Не пакета, а шишето с отлежала троянска... брат. Нали от него, сакаш да ти капна сто грама?

-Да ми капнеш?

-У мерката бе! У мерката! И ти после у коремо на пациенто...!

-Пациенто...?

-Клиенто бе! Клиенто! Нали бакшишо тебе чека с комплименто...!?

В.СОФИН 

Блокираха ме!...

   -Татко блокираха ме!... Какво приказвам. Направо ме обискираха. Вчера бях на изпит. Теглих билет, отворих уста, започнах да приказвам и тъкмо да продължа да лея мислите си, професорът ме прекъсна с думите:

-Двойка!

-Ама аз...! –опитах се да кажа нещо, но напълно блокиран и обискиран от глава до пети и мозък, бях хвърлен в нищото. На „лешоядите“, колегите отвън дето ме захапаха с хилене и не престанаха, докато не побягнах вън, панически...

-И какво толкова, каза на професора, синко?

Ами казах... Споделих, да ми пише тройка! И тъкмо да продължа, държейки парите, които бутах в ръката му, той ревна, сякаш го бях уцелил в ахилесова пета:

-Вън говедо такова, Вън! Чакам те на поправителен!

И понеже го бе изплюл на висок тон, отвън „лешоядите“, колегите де, бяха чули...

Всички си мислеха, че не знам въпроса, паднал ми се от томболата разиграна от ръката на професора. Знаех го!

-Защо тогава, не приказва, а го ухажва с пари за тройка, синко?

-Исках за Коледа поне, да го видя щастлив. Жал ми беше за него. Просто жал. Жена му го напуснала, любовницата също. Наскоро му отнеха и книжката за колата. Бил пиян. Пък аз си го знам, като веселяк, просто. За беля, откраднаха и колелото му с което бе почнал да идва в  университета... Просто исках, мечтаех за Коледа да сътворя чудо...! А виж какво се получи! Блокираха ме... Мен, този който даваше съвети на колегите, които на изпита се смяха... „Лешояди“ завистливи! Всички с тройки, само аз, двойка... И това, ако не е чудо... татко, здраве му кажи!

-Не знам за здравето, но за Коледа оставаш без подарък!

-Ама аз от чувства...

-Е и аз, синко от чувства, го правя към теб! Все пак утре е Коледа нали? Стават чудеса!

В.СОФИН 

Удавена любов

Пристигна с тъга непозволена,

днес, звукът от тишина...

Роден в душата угнетена,

болката сърцето, припозна!

Черен дим, събран от суета,

отключи огледало в тъмнина.

Угаси блясъкът на любовта -

човек лиши, от топлина!

Злокобен червеят на завистта,

захапа гладен от плътта,

която мълчаливо в самота,

търсеше красотата на деня!

Пламъкът на красивата дъга,

примигна уплашен от мъгла...

Една за обич, протегната ръка –

сама потъна, удавена в тъга!

В.СОФИН  

Мераклия!

                                                                            

    Мъж на когото отдавна омръзнала работата споделил пред шефа си с мерак:

-Виж какво, господин началник! Чекам я!

-Какво, чакаш мързеливецо, та не работиш? –прекъсва го ядосан шефът, видял леност в подчинения си.

- Мислим си ако работата умре...!

-И тогава?

-Тогава сакам, сам да и носим кръсто... Сам и без чужда помощ!

В.СОФИН 

Пий с мяра!

             Ядосана от пияните из цепки на мъжа си, жена го посреща късно една вечер, на вратата:

-Колко пъти Антоне, ще ти казвам, да пиеш с мера! Колко пъти?

-Е па я пием с мера, ма, Коце!

-Пиеш ти!  Не видиш ли как си се на смукал?

То, Коце у кръчмата не дават да се пие без мера. Се ми я мерат пущината...

-Пущината?

-Ракията! Турат я у железни мерки... Даже гледат и малко, да са под мерата. За това и аз, пием по-още едно... допълнително!  Не за другото, а за да си дойдем, точно у мерата...!

В.Софин