В паника колко обичаме...

Колко сме умни, колко дебилни...

Не сме ли в парка, доста активни?

Колко сме хитри, колко лабилни-

изглеждаме с маски, безсилни...

Как се мъчим и колко усмихваме...

На опашка до магазина не тичаме.

Колко сме жадни, колко изрядни -

скучни ставаме, вкъщи -досадни!

Как се срещаме и колко тревожим -

в чии крака сърцето, да сложим?

Удавени в паника, колко обичаме -

как любовта днеска, наричаме?
В.Софин

Стар и обновен манифест за живот!

МАНИФЕСТ ЗА ОПРОСТЕН ЖИВОТ

Яж по-малко!                

Купувай по малко!                 

Стресирай се по малко!         

Чувствай се благословен!            

Движи се повече!            

Създавай повече!               

Смей се повече!                

Обичай повече!                

Намирай си тихо местенце

и всеки ден, дишай!   
..................................................
        

МАНИФЕСТ ЗА УСЛОЖНЕН ЖИВОТ!

Яж каквото намериш!

Купувай по-малко тоалетна хартия, повече, благословен алкохол!

Когато те манипулират, усмихни се ведро!

Когато се движиш изобщо, ръкопляскай на рекламите по телевизията!

Каквото и да създадеш, друг ще ползва облагите му!

Повод за изкривени усмивки в днешно време, няма!

Обичай да свикваш, да си стоиш повече у дома!

Намери си тихо местенце, но не в парка, където може да те глобят!

Не дишай обществено, защото може да заразиш някого със смях!

В.Софин

Сълзи на момиче

Кимаше в изящната си поза.

Слънцето и гълташе сълзите...

Разцъфтяла малка, бяла роза

плачеше с очите на момиче!

Ветрецът шепнеше в косите.

Самотна пейката мълчеше...

Нижеха се странни дните.

Самотна розата, тъжеше!

Чакаше с изящната си поза.

Любовта не мислеше да идва.

Прецъфтяла малка, бяла роза,

плачеше с очите на момиче!

В.Софин 

На метър - любов!

                                                                      

Колко всъщност сме близо...

И отчайващо, колко далече!

Не си ли обичаме, вече?!

Как се гледаме влюбени...

Как се мъчим учудени!

Не сме ли още, събудени?!

Отвън любовно окъпани,

с пролет вълшебна, изнудени -

птиците пеят, пробудени!

И само ние с тебе, двамина,

кълнем се на метър с любов.

И само ние с теб в карантина

сме в плячка на вирус, суров!

В.Софин  

В ъгълчето на душата ми е стон!

В ъгълчето на душата ми е стон!

Скрито за любов, сърцето плаче.

Отвън е цъфнал сливов клон,

а в джобът ми мълчи, петаче!

В ъгълчето на душата ми е стон!

Липсват бели, гълъбите в нея...

Отвън останал без подслон

самотен чувства се покоят!

В ъгълчето на душата ми е стон!

Липсват капките ми - нежност...

Отвън единствено на сивия си кон -

препуска времето във безнадежност!

В.Софин  

Особени чувства!

      Отиваше си... Цяла написана страница от живота на хората изчезваше. Сякаш вчера беше... Детския смях и усмивките на родителите. Сякаш вчера беше... Пенсионери да хранят гълъбите в парка...

Сякаш вчера беше... Поздравите, ръкостискането, прегръдките, целувките... и дори сълзите бликнали от радост!

Сякаш вчера бяхме тръгнали на работа. Без ограничения. Всички заедно в автобуса. Всички вкупом рамо до рамо в помощ един за друг... Протегнати ръце и молитва в храма.

Отиваше си... Сякаш вчера беше, когато от театрите ни се усмихваха спектакли, които придаваха смисъл на живота ни... Вчера, когато двама влюбени стискаха ръцете си в кварталното кино и тихо тръпнеха от живота прекрасен, видян на лента...

Сега тази лента я отрязаха. Остана самотна без любов и без стиснати ръце, които търсят светло бъдеще.

Сякаш вчера беше, когато усмихнат баща стиснал букет цветя посрещаше щастлив новороденото си дете и целуваше на прага на болницата с любов жена си...!

Вчера, когато дядо и баба поздравиха внука си за първата негова шестица в бележника.

Количките с щастливия смях на майки, които разхождат умилени рожбите си в парковете...

Сякаш вчера беше, когато пазарувахме всички заедно по магазините, но без днешните опашки по един човек...

Лицата ни озарени показваха бъдеще. Днес уви, всички унизени с  маски, ръкавици и километри разстояние, един от друг.

Интернетът е тук. Тук, но и особено далече. Нима трябваше да изгубим ръкостискането и целувките и да ги заменим с такива от компютър?! Без усещането на топлината на ръцете, без трепета в гърдите от прегръдката... и пеперудите в стомаха!

Шокът е голям!

Отиваше си цяло поколение. Съдби,мечти, любов - всичко убито. Изтрито от лицето на земята.

Безименни гробове! Война на човек срещу човек и разстояние от, което няма измъкване...

Отиваше си! Животът такъв какъвто го познаваме се изнизва пред очите ни.

Пролетта отвън бавно взимаше превес. Дърветата се оцветяваха в чистото си бяло.

Чернееше... Единствено почернена днес душата на всеки от нас, който загубва себе си...

Без любов, без мечти на метър и половина разстояние...

В.Софин  

Щели да сменяват времето

                             

–Знаеш ли Гюро на двадесет и девети март щели да сменяват времето?

-Виж това е хубаво...

-Хайде бе! И защо!

-Е па нема да има коронавирус бе... –чеше се умислен по носа Гюро.

-Как така? –чуди се Насо.

-Щом ще сменяват времето значи ще се върне старото, когато го немаше коронавируса...

-Ама те щели да го местят напред в бъдещето... –уточнява положението Насо.

-А-а-а! Ами тогава ще го прескочат и нема да има карантина. –чеше се умислен по носа си отново, Гюро.

-Карантина щяло да има и на Великден... така съобщиха по нациолнио ефир...

-безкомпромисен Насо налива, отрова в ушите на Гюро.

  Изчислил напрежението като отчайващо Гюро проплаква:

-Тогава защо им е да го сменяват въобще?

-За да се почувстваш жив! Сутрин като станеш час по рано и се прозееш за още сън, ще благословиш сменилите времето, и когато закипи ярост в гърдите ти, ще изревеш:

„Какви мили хора, мислят за мен и здравето ми.. А за работата ми съвсем са забравили... Трети месец карантина на сух хлебец, чубрика и некоя смачкана маслинка открадната от съседа Насо...“

-Ти крадец ли ме нарече, Насо? –беснее Гюро заканително през оградата и размахва убедителен юмрук в заплаха.

-А не! Просто уточнявам нещата...

-Нещата?! –чуди се Гюро.

-Нещата за смяната на времето... –измъква се сух без бой от словесния двубой със съседа си Гюро, Насо.

В.Софин