От живота съм доволен.
Не, не ставам за поет…!
Усещам някак се, спокоен,
когато пиша за късмет!...
Понякога римите се получават
и сезоните са в крак със мен.
Красиви думите криле ми дават,
защото пиша, само за късмет!...
От живота съм доволен.
Не, не ставам за „Велик“!
Но поне усещам се спокоен -
знам си, аз съм романтик!...
Самотни есенни пейки
събират цветни листа.
Встрани опадали вейки
останали са, без деца.
Красив площад в нова дреха -
превзет се кипри във листа.
Крачат там, гълъбите за утеха
в килим изтъкан от есента.
Единствен вятър бродник -
с настроение къса листа.
Празнува старият негодник,
че дошла е отново, есента!
В.Софин 9.10.2020год.
Любимото
занимание на майстор Гюро и майстор Насо било да спорят кой е по-добър в
професията си. Всеки се изкарвал по-голям от другия.
-Ти пък какво знаеш? -започвал спор Гюро. – Я и капата да си
ударим, е тука доле, она сама, че отскочи после и пак ще легне на главата ми…
Позасмял се майстор Насо и отвърнал:
-Твоята работа не струва!... Ударим ли моята капа доле на
подо ще излети през прозорецо и комино ти е запушен!...
-Докато преглъщал поредното яйце за мезе на ракията Гюро
след като се позамислил казал:
-Е, от тука ако го фърлим това яйце, което току що изядох ще
се лепне направо на стъклото на колата ти, която си паркирал пред вазе…
-Твоето хвърляне не струва -засмял се Насо. Я само ако не
бех замезил с яйцето си… Направо щех да го мушна през прозореца на колата ти и
оно щеше да се разплиска на седалката ти…
-Хм!
Засегнал се Гюро замислен и после се изрепчил на Насо, който
бил отворил уши за отговор:
-Ако изпием това шише с ракия сам, пак ще си останем трезвен…
-Това нищо не е… -усмихнал се майстор Насо. -Цела дамаджана да изпием, верно мое и да се
напием, но на другио ден главата нема да ме боли и мистрията с варта пак ще си
я въртим без проблеми…
Слушал ги отстрани кръчмарят Весо, усмихвал се на глупостите
на съседите и като усетил, че са много пияни им казал:
-А бе вие двамата, кога ще плащате сметката?
-Ти какво гониш ли ни? – засегнал се майстор Гюро.
-Нима е станало време да си ходим? -зачудил се и майстор Насо.
-Не знам от вас кой е по-майстор -обадил се Весо кръчмарят. -
Но знам, че който първи извади сега чевръст кесията и плати, значи го бива
повече…
Бръкнали се едновременно и двамата майстори и извадили
кесиите да платят. Веднага след това се скарали кой е бил по-бръз.
Аха, били готови да се хванат за гушите.
-Чекайте малко преди да сте строшили нещо… -прекъснал спора
им, Весо кръчмарят. -Мене ако питате и двамата едновременно бяхте достатъчно
бързи…
-Какво значи това? – обадил се майстор Гюро.
-Да, какво? – включил се в разговора и майстор Насо.
-Това значи, че и двамата трябва да платите, два пъти
сметката!
-Ама това защо?!
-И двамата сте бързи и двамата сте майстори, а сега се
пазарите за сметката?
-Верно е! -обадил се Майстор Гюро.
-И с право е! -обадил се и майстор Насо съгласен с казаното
от Весо кръчмаря.
Докато се разплащали Весо им казал:
-Все пак като се замислих вие сте майстори, но май Весо,
тоест аз съм по голем от вас… Прибрах вашите пари…
-Кое си е верно Весо, верно е… Ама щом усетиш че сме изтръпнали
и ракийката у чашите тука на масата се превръща на вода- -обадил се Гюро. Насо за
да не остане по-назад добавил:
-Кое си е верно Весо, верно е… Се съм се питал, защо изтрезнявам
на последната чаша, а на първата ме фаща?!
-Е това си е ваше право да питате! Но не чекайте да ви
отговорим, защото аз отдавна не спорим. А има ли смисъл след като съм прибрал
парите… Вашите де… Не се обиждайте, но който подхваща спор трябва да е готов и
да го изгуби… Така, че вървете си със
здраве и друг път не спорете, ами си пийте ракията и проклинайте като другите хора
системата, която ви кара да вършите всичко
това…
Позамислили се двамата майстори, навели се долу на пода,
където и двата им калпака скучаели след хвърлянето им по-време на спора, и като
ги отупали от дрехите си се изнизали през вратата.
Вече отвън:
-Хитрец ми се вижда Весо, но по-умен от нази, не е… -обадил
се майстор Гюро.
-И я така мислим! -отвърнал Насо.
-Най-после стигнахме до някакво единомислие… А като се
замислиш, цела вечер спорехме за глупости! -обадил се Гюро и като засукал мустак
се прибрал в къщата си наблизо. Естествено и Насо успял да се добере до прага
на съседната. Все пак всеки знае има ли
съседи има и спор. Единомислие като се сети човек и в парламента няма та
другаде ли?!
В.Софин
7.10.2020год.
Есенна любов
Докато дремя до пещта,
мисля си за някои неща:
„Дали запалена гори свещта
самотна нейде във нощта,
или пък чака любовта,
която ражда, утринта?!“
В.Софин 15.09.2020год.
-А бе… От час и
половина си на работа, а още не си я барнал?
-Е, чакам она да ме пипне и затова не я барам!
-А шефът ако види…
-Нема да види, ако ти не му кажеш…
-Е па, сам ли да работим?
-Ти го каза… Оти и двамата да се трепем като на тебе и без
това ти иде отръки да я вършиш.
-А после на банкомата се редиш, нали?
-Напротив. Видя ли опашка хич не се редя, а избирам друг
банкомат.
-Ти си бил много умен бе?
-Ти го каза! Ха сега движи си работата и в мен не гледай,
оти като нищо мое да ти влезе песъчинка в окото!
-Ти ще видиш като кажа на шефа…
-Е и аз мога да кажа нещо!
-И какво например?
-Ще разбереш като ме изпееш на шефа довечера.
-Ти заплашваш ли ме?
-Напротив давам ти полезен съвет!
-И той е?
-Да си траеш за да не ти влезне песъчинка в окото!
В този момент пристига шефът и ще от вратата пита:
-Какво момчета, движите ли работата?
-Скъсваме се да я движим -обажда се този, който още не е барнал
работа.
-Ама шефе… проплаква онзи, който движи сам работата, но тъкмо
да продължи с оплакването, внезапно му влиза песъчинка в окото и затова само
изхриптява с: „Ох!“.
-Какво му стана на Иванов? – пита шефът.
-Нищо съществено шефе, просто му влезе песъчинка донесена от
вятъра. Аз го предупреждавах, че така ще
стане, но той само ми се изсмя в лицето...
-Повече внимавай какви ги вършиш Иванов. Казал съм, че на работното
място трябва да се пазите..
-Е аз се пазя шефе, ама Иванов с неговия неуморим хъс!
-усмихва се лукаво хитрецът и най- после се хваща на работа. Не за друго, а
защото вече шефът е дошъл.
В.Софин 3.10.2020год.
Гълъбче красиво, снежнобяло
от гнездото сутрин излетяло.
Стигнало до близката градина
и с децата малки заиграло…
Вечер леко притъмняло.
Да играе гълъбчето спряло.
От детската градина излетяло
и вкъщи щастливо се прибрало!
В.Софин 30.09.2020год.
Тялото е божи храм,
където често и без срам
с марков алкохол отбран
влиза дявол неразбран!
И няма ден да не сгрешим,
когато пълна чаша уловим.
Пияни с дух неукротим,
затъваме в лепкавия грим!
Черпим ожаднялата си глътка
всеки миг и тъжен час.
Осъзнаваме в поредна врътка,
че животът вече не е с нас…
Тялото е божи храм!
Нужно му е гъвкав срам
да усети честно, всеки сам,
че може да живее и без грам…!
В.Софин
