До Овчарченският
водопад с нежното име, Горица
Понякога
идеите идват внезапно като лъч светлина в тъмното. Нашето си беше лъч
предизвикан от горещината на Слънцето. И днешния следобед не обещаваше по различно
време. Термометрите се бяха заковали на четиридесет градуса по целзий. В такава
горещина идва идея от страна на сина ми Боян да посетим водопад Горица.
Той се намира
в северното подножие на Рила планина. В близост до село Овчарци и до град
Сапарева Баня. Това е най-ниският водопад в Рила – на 900 метра надморска
височина. Може да се открие единствено по течението на река Горица която събира
води от склоновете на върховете Крива Соспа, Ташмандра и Кабул.
Водопадът е висок 39 m
и в долната си част образува тераса. До него се достига по екопътека, започваща
от горния край на село Овчарци и достигаща до местността Соколов изглед. Или с
другото му известно в местността
име, връх Големият камък – 1284
м. н. в. Освен големия водопад, нагоре
по течението на реката могат да се видят и още шест по-малки водопада с
височина 5 – 15 метра.
Водопадът се оказва
част от вододайната зона на района и е пълноводен целогодишно, без
метеорологичната обстановка да влияе на водния поток
И за да бъде по интересно на всички
туристи или може би само на някои от нас има написана легенда от миналото за
водопад, Горица.
„Живели щастливи в село Овчарци Йовица и Горица.
Девойката била много хубава. Беят харесал момата и изпратил негови верни хора
да я отвлекат. Изплашила се Горица и побягнала към високата планина, където
Йовица пасял овцете си. Ала верните турски слуги на бея я настигнали. За да не
попадне в ръцете им Горица се хвърлила в реката от високата скала в пропастта. Затова
местните хора тук нарекли водопадът на нейно име.“
Хубаво. Но на места четем, Овчарченски
водопад. Няма лошо. Все пак реката се казва Горица, защо не и водопадът?
След кратки размишления отиваме на място за
да проверим истината и усетим хладния полъх идващ от водопада.
Преди да изкачим досадните
циментови стълби спираме пред няколко табели с указания за мястото и
околността.
Водопад Горица. Съгласяваме
се и преди да продължим към мястото на срещата с разхладата в августовския
топъл ден, четем другата табела от, която ни става ясно, че някъде в близост до
нас се намират скачащи и пълзящи твари, като червенокоремна и жълна бумка,/ вид
жаби“; обикновената, шипобедрена и шипоопашата блатна костенурка;
Дори не е пропуснат и
големия гребенест тритон, който също си е намерил място тук.
Има и представители от
горите. Ако се загледаме ще видим, че се среща букът, габърът, дъбът, обикновената ела, бяла и черна мура, а
и също така бял бор.
Бих добавил билки, които
срещнах по пътя си. Горе близо до хълма „Соколов изглед“ погледът улавя, жълтия
лопен, ригана, който цъфти сега и
разбира се много други.
Вече на водопад Горица
правим снимки за спомен и после тръгваме с ентусиазъм към връх големият Камък.
Само някакви си 1284 м. н. в., които не са особено препятствие за нас с Боян.
Лошото беше, че жегата извличаше пот от челата ни и краката бързаха, по
направената от стичащи се дъждовни води, пътека. Всъщност улей изкопан от
паднали пролетни води. По пътя срещаме жега и мухи, които хапят без пощада, но
успяваме да стигнем до скала, от която виждаме, по голямата част от водопад
Горица, а и над него. Там очите ни очите нови водопади. След кратка почивка,
снимки и глътка животоспасяваща вода, продължаваме нагоре. Пътеката се оказва
камениста, в улея намираме шишарки от иглолистните преобладаващи тук. Въпреки
всичко това, след срещата с ригана виждаме и поляна разорана от диво прасе.
Мравуняк, който е изцяло преровен ни сеща и за мечката. Все пак не я срещаме по
пътя си, но спираме на едно място или чешма, където точим вода. Интересно! Някога е била изградена с народни
мотиви. Погледите улавят, мома с кобилица и две менци на рамо. Неизвестен
майстор е оставил част от таланта на ръцете си тук. Освен него виждаме и маса,
за пикник. Близо до нея има и огнище.
Мухите тука обаче са толкова
настоятелни, че не можем да останем дълго. Продължаваме да тормозим с краката
си пътеката нагоре, към връх Големият камък. Тя сякаш няма свършване. Даже
внезапно взе, че се разклони. Естествено ние не се подвеждаме по- другия път.
Следваме нашия, който ни води до една бих я нарекъл барака или заслон за
преспиване. Там също има изградено огнище. Вратата е затворена, а и ние не се
опитваме да я отворим. Бързаме напред. Най- после връх голям Камък – 1284м. н.
в.
Голяма скала, на която горе
е монтират железен кръст със соларна батерия. Предположихме, че нощем свети и
се вижда отдалеч.
Отново правим снимки на
околностите. Долу ширнало се полето, което е успяло да скъта не само село
Овчарци, а село Ресилово, град Дупница и вдясно град Сапарева Баня.
От тук не се вижда водопад
Горица, но се чуват водите, които се разбиват там долу, някъде сред скалите на
реката със същото име. С малка помощ от интернет научаваме:
„Големия камък се оказва малък скалист връх
с височина 1284м. н. в., извисен над долината на река Горица. Връхната му точка
представлява оголена скала, от която се разкрива панорама към Сапарево - банската
котловина и издигащата се отвъд нея планина Верила.“
Отново правим снимки. Отново спомени за
мястото, върха и после тръгване почти с нежелание обратно. Там долу към жегата,
която хапеше с четиридесетте си градуса.
Оцеляваме на предела на силите си.
„Пежака“ на сина спасява положението въпреки ламарината напекла се по него.
Е, оставаме спомените назад
за да тръгнем може би утре в нова посока, интересен маршрут открит по карта или
уловен от интернета.
И с мисълта за новия ден,
който не се знае каква изненада ще поднесе си тръгваме към родния за нас, Самоков.
В. Софин
