Подлагай всичко на съмнение!

             В днешния несигурен свят, няма как човек да не подлага всичко на съмнение. Ако не го прави, трудно би оцелял.

          Ако имаме кола и сме на път, няма как да знаем особено през нощта, дали няма някъде скрита дупка на шосето, или пък всеки идващ срещу нас шофьор, дали не е прекалил с алкохола, наркотика или недоспиването. Няма как да не ни гризне съмнението и ако същия водач, кара лудо, криволичи и дори прави гримаси през стъклото на возилото си само и само да ни извади от равновесие.

    Ако пък политиците , милите ни обещаят звезди, със сигурност може да очакваме поредното затъмнение дошло от тяхното отлично разбиране за живота.

      Ако шефът ни се усмихне сутрин приветливо, като обещае по-висока заплата за нас, трябва да очакваме неприятности. Като нищо ще подложим отзивчивостта му на съмнение.

     Ако децата ни, нашата гордост, кажат, че нямат двойки с усмивка, няма как да не ни обземе недоверие. Хукваме набързо в училището, само за да установим, че наистина сме излъгани.

      Ако пък нашата съпруга обяви, че има делова среща с клиенти, няма как да сме сигурни, че е истина, ако сами не цъфнем там и проверим на място истината.

      Ако по-телевизора споделят загрижени за нашето добро настроение за деня и ни кажат, че времето ще бъде привлекателно слънчево и годно за пикник, по добре е да си вземем за из път чадър, защото може да сме сигурни, че ще вали проливен дъжд.

   Ако пък чуем убедителни реклами, трябва да сме сигурни, че предлаганото на по-ниски цени е почти сигурен признак за поредната изкусна лъжа предложена ни при това с усмивка.

      Ако пък някой съвсем непознат човек на пътя ни се усмихне мило, това значи, не друго, а че ще иска пари от нас.

       Когато някой пред нас се хвали, почти сигурно е, че ни лъже, или пък го прави не за друго, а за да ни ядоса и изкара от равновесие.

      Няма как да сме сигурни в продуктите пуснати на свобода по-магазините. Етикетите на тях може да не отговарят на предлаганото. Няма начин да не ни гризне червея на съмнението, когато продават сирене евтино, пък дори и скъпо да е, не се знае от какво точно е направено.

     В този несигурен свят едно е сигурно. Ако сами ние си произвеждаме всичко, може и да е натурално.

      Често се питаме, колко от истината е истина или всичко е лъжа. Мамят ни в кантара при покупките, хитрува и шефът , като ни дава допълнително задачи само и само да не скучаем през почивката. Никой не ни казва пълната истина с цел да не ни обиди или засегне по-някакъв начин.

    От толкова съмнения около нас, няма как да не изпитаме чувството, че и ние самите сме фалшиви. Не сме истински, когато се усмихваме някому, лъжем, когато, нещо не разбираме и не ни понася. Мамим шефа си, че сме усърдни в работа. Лъжем половинката си, че сме на събрание, а вместо това пием бира с приятели в кръчмата или кой знае къде витаем бездушни за всичко около нас.

  Така че искаме или не съмнението, като добър и постоянен другар винаги е с нас и няма просто никакъв, ама никакъв начин да го избегнем. Все пак живеем в несигурен свят, в който трябва и да оцелеем. А за да оцелеем, нужно е и по-често да се смеем!

В Софин.