Прегърнати от ритъм две тела
с вятъра на порива в нощта,
почувстваха острата стрела,
в сърцата, възвестила любовта!
Изгря ухилен, лъч учуден.
Прокрадна се луната там,
където в стаята безсънен,
часовник биеше със плам!
Часовете нямаха значение.
Миговете важни, бяха там.
Прегръдки влажни, единение,
чаршафи мачкани без срам!
Когато утрото внезапно се появи
и любопитно Слънце заблестя,
ритъма на порива в нощта,
докрай от обич, в две тела изтля!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар