Не въздържано тече като река,
буйна, грабва ме в прегръдка!
Идва, усмихната в снега.
На Пролет бърза за целувка!
Очите нейни, езерно синеят.
Блестят кладенчета бистри.
Кичурчета няколко се смеят,
предизвикват, смут и мисли!
Родена мила, майка и жена,
тя гали, знае да обича!
Красива в чувства за света
в сърцето мое, влюбено се стича!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар