Изгарящ спомен мисълта облива,
за ручея, който стана река.
Тогава зърнах те, съвсем щастлива,
с теменужки срещнах те, в ръка!
Отдавна Сърцето не бие в гърдите.
Светлините не греят в чуждия град.
Избягали скъпи за мене мечтите -
нейде, все още, тихо шептят!
Отмъкнало времето дните,
припомня младежкия чар,
когато чаровни очите,
във мен, се взираха с жар!
Спомен любовен пали душата -
за милата женска - сълзата,
която капна тогава в тревата,
като бисер, искрящ със росата!
В.Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар