На работа!!!

                Вижда, ме шефът усмихнат и пита:

-Успя ли да свършиш, всичко което ти бях, наредил?

-Естествено!  Даже ми остана мъничко време, да се  усмихна, няколко пъти... –изплюх заседнало камъче в гърлото си.

-Как! Успял си, с толкова задачи, които бях ти оставил...?!

-Лесно шефе! „Патрончето“  в джоба ми не скучаеше, а пъргаво създаваше, настроение...!

-„Патронче?! Настроение?! –вдигна озадачен, неразбиращ, шефът рамене срещу мен.

Реших да го ограмотя:

-„Каменарка“ шефе! „Каменарка!“

-„Каменарка?“ – попита ме с учудена физиономия, шефът.

 За да не се пали толкоз, реших да го успокоя с думите:

-Спокойно, шефе! На Гошо се родил, внук! За щастие и радост наша, реши да черпи по-ракия, човеко...!

-Аз какво съм казал? – попита ме не само гласът на шефа но и яростният, изпепеляващ негов поглед.

Услужливо го осведомих:

-Да не се пие! И то, по-време на работа, шефе!

-А Вие?!

-Ние не пихме шефе! Не пихме!

-А, какво правехте тогава?

-Ами, какво друго... Просто усърдно вдигнахме наздравица, за внука на Гошо.... Се пак, он секи ден, нема да черпи... А и нема, да му се роди, пак секогаш... внук! Нали?

В.Софин