Вуте и Геле
спорят в кръчмата, където са седнали пред литър ракия. Вуте казва:
-То мене ако питаш Геле, силата е в пиеньето.
-И оти, така мислиш?
-Е па, ете...! Събрали
сме се сос тебе, тука у кръчмата. Цело кило, че опущиме и нема да паднем под
масата. Но сме двама! Значи сила! А щом и шишето е в кооперацията... Тогава? „Съединението,
прави, силата!“
-Ясно! Но не ми се прояснява оти, тия у парламенто, мислат
така?
-А Геле, не мешай политиката.... Там е много, тънка работата...!
-Тънка? –чуди се Геле и вдига рамене.
-Они там, прават силата с обещания. Колкото повече усмихват
с лъжа народо, толкова повече, прават силата... –умува Вуте.
-Убаво! Ами съединението тогава, къде е? –пита Геле впечатлен
от разсъжденията на приятеля си.
-Па дека може...!? У
техните прекалено, дълбоки джобове... Они колат, они бесат, но и они зимат,
големи заплати. Там, когато гласуват за них си, за вдигане, нема да видиш една
въздържала се ръка. Сички като пионерчета, и без зла умисъл заедно я вдигат с лекота...
-Кое дигат, не разбрах? Мерако ли? –обажда се леко изтръпнал
Геле, който бил напред в програмата и вече допивал втората си чашка, ракия,
докато Вуте умникът, снасял в ушите му, ценната информация.
-Мерако они отдавна
са го дигнали.... Гласуват всички в
едно... А щом они са „За!“, то значи, че ние вече сме се напили и спим отдолу
под масата... И не разбираме техната
хитра, игра... И Геле, ако имаме, още некакви сили, и не сме оборили глави,
псуваме държавата. Хулим я, а она не е виновна... Не, е! Оти, ако имаше
съединение като нашето, тогава брат, щехме да сме силни, като хан Кубрат,
някога... А сега сме слаби!
-Оти? –пита Гелето и вдига чашата за наздравица.
-Оти ракията, дето ни сипват тука у кръчмата, е менте, брат
менте, като сичко друго у държавата... Уж не е! Ама, със сигурност вече ,
отдавна сме я втасали сички! Не само втасали, но и превтасали, ако питаш мене!
-Я сипи още по-едно, че това нашето тегло, край нема у
нашето, село...! –обажда се впечатлен Гелето, прежаднял от слушане на лъжливата политика, правеща обемисти кореми у
нас.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар