Хм...! Машинка някаква! Тихо тиктака. Никой
не я чува. Въпреки това, всеки я усеща. Носи в себе си, любов. Говори открито
за чувства. Бърника мислите на поети, писатели, музиканти, художници, ваятели и
разбира се, учени. Помага всеотдайна, всекиму. Тласка в неочаквани посоки. Сърди
се. Боли, когато се чувства незаслужено, обидена. Тананика, весело, влюбена.
Угрижена плаче, отблъсната.
Машинка някаква.
Биеща, тананикаща, объркваща, но и даваща, живот.
Едно сърце
танцуващо във вихъра на кръвта, без чиято любов, не сме в състояние, дори да се
усмихнем.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар