Вървях унесен. Жега! Мозъкът ми намерил смелост, скочил и се
разтекъл на тротоара. Въпреки това
видях мислите си, да скучаят в близката канавка...
Внезапен повей на
вятъра, изкара на показ черни облаци. Заваля!
Уплашен от влагата
мозъкът се приюти на сухо в черепната кутия. Мислите усетили студ, успешно се
наместиха, и те на топло.
Всичко изглеждаше наред. Изглеждаше до онзи сюблимен момент,
когато мозъкът бодна мислите и те родиха разказ от ръката на писателя,
която търсеше начин, да се сгрее с
писане в студения, неочаквано появил се ден.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар