Ти помниш ли,
мечтите през годините?
И онзи сладкият копнеж
за щастието по градините!
Двама с теб объркани тогава
опиянени в крехка младост
правехме любов със вяра!
А сега прокудени и в старост
дъвчем, опечалени кяра,
жигосан от времето без жалост...!
Ти помниш ли,
когато надникнеше смирено
вечерта загадъчно на двора,
който радваше ни, откровено
с целувките направени под бора!?
Уви!!!
Сега съвсем без жалост
ближем тежките си рани -
отминалата наша младост,
изгубената обща радост
изобщо днес, не иска да ни храни...!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар