Луната не мисли за сън.
Ела със мене в мечтите,
с целувки, любима, отвън!
Чуй как пеят щурците!
Светулки се палят от страст.
Мълчат срамежливо скалите-
Мълчат срамежливо скалите-
сенки се крият във храст!
Вятърът шепне в листата.
Шуми наблизо, буен поток.
А ние, чакаме с тебе зората –
двама в любовен амок!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар