Завиждам им на
тези хора... На тяхната сила, целеустременост. Готови да те удавят в капка
вода... Да те смачкат като мравка срещната на пътя; да те лепнат като плюнка на
стъклото на прозорец; да унищожат словото ти, сякаш никога не го е имало....
А то говори, приказва! То диша учестено.... То иска! Търси!
Открива!
И затова е неудобно, защото е истинско. А истинските хубави
неща са забранени за казване. Не за друго, а защото обидените винаги ще мечтаят
само за едно: „Въже стегнато на неудобния врат, позволил си да ползва
неудобната истина на всеослушание....“
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар