Квит сме!!!

                                                                                  

             Едно от нашите момчета от село Ливадово, Гюро се прибирал от града с колата си. Видял на пътя комшията Насо закъсал да пухти пред спуканите гуми на неговата. Гюро се изсмял и тръгнал да го отминава, когато все пак решил, че трябва да спре и да му се подиграе:

-Ти какво Насо... Оти дремеш тука! Нямаш ли си друга работа или Еленка, жена ти е забравила да ти даде?

-А бе, имам! Ама нали видиш спуках две гуми на колата и сега се чудя...

-Е, ако се чудиш, че сами ще се оправят, забрави...

-Какво да ти кажа... Имам една резервна гума, а съм спукал две... Ако ти ми дадеш и твоята резервна, ще се прибера навреме... Ако ли не... Не знам какво ще правя...

-Хм! Да ти помогна, убаво, ама не мога... Много бързам! – усмихнал се лукаво Гюро и понечил да изчезне с мръсна газ.

 Няколко думи обаче изречени от Насо, скорострелно се вмъкнали в мозъка на Гюро, който тъкмо палел угасналият двигател на колата си:

-Гюро ще ти дам кокошка бе! Нема да е безплатно... Най, добрата носачка, ще ти дам! Ще ядеш миш маш всеки ден, бе...!

„Виж ти на пътя келепир! –помислил си Гюро. На глас казал: 

-Може!  Ама ако спукаш и моята... две кокошки ще ти взема, че и петела дето ми е адаш, Гошо и него... –съгласил се с офертата Гюро макар и с явно нежелание, което личало на нацупеното му лице.

Стигнали благополучно Ливадово и Насо веднага се постарал да даде обещаното. Върнал и резервната гума от колата на Гюро.

Ето, че се задал Великден. Гюро разчитал на дадената му безвъзмездно от Насо, носачка и затова не купил яйца за боядисване. Уви! Кокошката била толкова стара, толкова лакома, че не само изяла просото хвърлено и от Гюро, но и не снесла нищо за празника. Ядосало се нашето момче от Ливадово, но решило да не вдига скандал. Почукал на вратата на Насо и когато той отворил с усмивка му казал:

-Виж какво съседе... Твоята кокошка дето ми я даде се е разклопала... Иска да мъти, а аз нямам яйца за да я наложа в полога...

-Ами купи си, за да имаш Гюро! –отказал да помогне на съседа си Насо.

-А бе щях да купя, ама тия яйца купешките, не са имали петел и няма да се излюпят. Предлагам ти сделка. Даваш ми трийсет яйца и когато кокошката измъти пиленцата и поотраснат половината са за тебе... Какво ще кажеш?

-Верно ли бе Гюро? Да не ме излъжеш ей?

-Гледай бе Насо! Виж! Честен кръст!  -прекръстил се чинно Гюро сякаш не стоял пред комшията, а бил на черква.

Припнал Насо, донесъл яйцата. Дал ги на Гюро, който ги боядисал и изял за Великден. Успял даже и старата кокошка да свари за супа. Така де, не само агнешко но и пилешко да хапне.

Един летен ден Насо се сетил за обещаното и потърсил Гюро. Звъннал му на вратата. Гюро надникнал през шпионката видял кой е и се покрил вътре. Да но Насо продължил да звъни. Писнало му на нашето момче от Ливадово и отворил вратата:

-Ти какво си решил бе!? Тъкмо бях заспал и ти ме будиш. Що искаш! Сол немам, а и захарта свърши...

-А-а Гюро! Дойдох за пилетата да приберем! –поискал си Насо обещаното преди Великден.

-Какви пилета бе, Насо! Ти да не си слънчасал!

-Нали обеща?

-Вярно обещах, на честен кръст, така беше...

 Но ти не знаеш какво стана...

-Какво? Да не би кокошката да не ги е измътила още?

-Измъти ги! Ама после ги хвана пипката. Нали знаеш от болестта всичките измряха до едно...

-Тогава ми върни яйцата, които ти дадох!

-Това хубаво! Ама на мен кой да ми върне кокошката бе! Твоите пилета я заразиха с пипка и тя също взе, че умря...  И затова пък ти ми дължиш нова , здрава кокошка...

 -Ама верно ли бе Гюро!? –Усъмнил се в искреността на съседа си Насо.

-Глей! Ето на честен кръст! – за сетен, но не и последен път Гюро се прекръстил.

За момент Насо постоял леко замислен и после отвърнал:

-Оно убаво! Ама не много! Бяха стари кокошките ми и ги изклах до една, остана само петелът Гошо...

-Тогава ми дай него!...

-Мене ако ме питаш, Гюро мислим, че сме квит поне донякъде. Аз съм изгубил като ти дадох яйца за полога, но и ти си загубил кокошката си... Така, че няма какво да ти дам! –казал Насо и бързо се прибрал в двора си, откъдето не забравил да хвърли едно око на Гюро, който се почесал в размишление по главата и хлътнал вътре у дома си, явно да се доспи.

  След малко от курника на Насо се появили съвсем живи, не заклани, носачките му, водени с гордост от петела Гошо, който плеснал с криле весело и изкукуригал радвайки се на цяло едно кокошо внимание.

В.Софин