Луната в май усмихнато сияе...
Преброй колко ли са там мечтите,
които небосводът само знае...
Постой в дъжда приятел!
Капките да милват ти, лицето...
Чуй и вятърът ласкател,
който приказва на сърцето!
Виж малките неща в полето!
Пролетни дъхат ти, цветята...
Долови усърдието на щурчето,
което пее в тревите на Земята!
Погледни отново към звездите!
Мракът избягал, някъде далече...
Преброй хорски сбъднати мечтите,
Време е, да усмихнеш се човече!!!
В. Софин посвещава се на Арчибалд Кронин
Няма коментари:
Публикуване на коментар