Объркан свят!!!

                                                      

         Снощи съм бил толкова пиян, че съм заспал до кревата без да успея да се добера до него. Когато се събуждам, зяпам удивен. Забелязвам формите на елегантно, изкусително тяло, което крие тайни и кара на мечтите да ескалират. Глава не се вижда изобщо. Под завивките в кревата се показва фин крак. При това съвсем дибидюс, гол и с изненадващ маникюр на ноктите.

  Гадая. Разглеждам. Почесвам се... Учуден съм до немай къде! Всеки нокът лакиран с различен цвят. Дъга ли блестеше пред мен, или чудо!!!

Кой ли може да се е скрил под завивката? Да е жена ми...? Едва ли! Може би дъщерята...? Уви! Не е и тя! За да разгадая мистерията пускам похотлив пръст и гъделичкам петата на изкусителния крак. Уплашен от действията ми, той се скрива  бързо под завивката и изчезва от моя поглед.

 И докато се чудя, какво да предприема по-нататък, изведнъж от горния край на леглото се показва разчорлена глава с коси дълги, разпръснати в неузнаваем вид.

-Коя сте вие? –намирам сили и кураж да задам въпрос.

Прозвучава груб мъжки глас, който напълно ме отрезвява и изважда от равновесие.

-Не помниш ли? Снощи пихме уиски в бара. И не само те почерпих, но и те поканих в моята хотелска стая...

-Сънувам ли? –щипя се наяве аз.

Чувам отговора на грубия мъжки глас от леглото, който още повече кара лицето ми да се изчервява.

-Напротив съвсем буден си!

Сменям тона си:

-Кой сте Вие?

-А, къде остави, коя сте Вие скъпи?

-Всъщност не знам, какво сте...!? -изпадам в паника аз.

-Като вас човек, но от третия пол...

-Нима има такъв? –съмнявам се аз, че наистина всичко това е, кошмарен сън.

И отново чувам грубия мъжки глас, вадещ ме от равновесие:

-Вече има! Узакониха го в Евро парламента...

-И кой им дава правото на „ТИЯ“ да се мешат в живота на обикновените хора? –задавам въпрос и чакам да ме шибне отговора на грубия мъжки глас, който не закъснява:

-Модата скъпи! Модата! Днес е интересно да си нещо средно... –прекъсвам го преди да ме побърка окончателно:

-Между хамстер и мишка ли!? –питам с горчива ирония дошла ми незнайно как на устата като спирам временно диалога на не известното животинче с мъжки глас, и лакирани с цвят на дъгата нокти на краката.

Реакцията му на обиден не закъснява:

-Аз съм човек скъпи, не съм ти хамстер...!

И моята реакция също избухва, но като динамит:

-Да се разберем „скъпа“, не съм ти скъпи!

-Къде останаха снощните ти мили джентълменски обноски, простак такъв! –прокле ме човекът от леглото. После съвсем непринудено отмята завивката и се измъква от нея. Зяпам удивен и мисли връхлитат, главата ми.

„Наистина прилича на жена при това съвсем привлекателна с тия елегантни мамещи погледа форми... Дявол да я вземе, тая мода...! Само да не беше тоя смущаващ мъжки глас...  Как така не съм го чул снощи!?„

Докато размишлявам изведнъж се отваря вратата на хотелската стая и вътре при нас влиза мъж, който започва да ми крещи в лицето:

-Ти какво правиш в стаята на жена ми, бе!?

-Жена ти!!! –чувам се да казвам удивен и добавям:

-Извинете! Просто съм объркал стаята и времето в което живея...!

Уплашен, бързам страхливо да се измъкна с бягство вън в коридора, където за мое нещастие или спасително такова, пред мен се материализира сякаш от нищото моята жена, която не забравя да ме ухапе с въпрос:

-Къде изчезна снощи, говедо такова!?

Пелтеча сякаш съм видял призрак:

-И аз н-е зн-ам!!! Бях в един объркан свят!...

Чувам киселия отговор и усещам грубото ръчкане в ребрата от милата, която ме хваща в поредната, моя грешка:

-Ами! Ако и аз се объркам!? До къде ще я докараме тогава...!?

-Па знам ли? Може би никой вече изобщо не знае, накъде върви света... –казвам и търся спасението в моята хотелска стая, където заедно с бутилка недопит марков алкохол и моята жена забравяме живота до нас, който не разбираме, но знаем само едно за него, че ни изнервя!...

В.Софин