Защо да ти плащам!? -"Историите на Гюро"

         Колкото да приказват от другите села, като нашето, Ливадово, няма друго такова. Ще попитате: „Защо?“

Ами да вземем Ненчо с големите уши например. Толкова грамадни ушаци, никой няма. Зимно време се завива в студа с тях вместо шапка, за да не му настине главата. Лятно пък при дъжд ходи без чадър. И за какво му е като се крие на сухо между дългите си клепнали уши. И което е най-важно, забележете, казвам най-важно  има сензори в тях за улавяне. Способни са да чуят всяка дума през две улици.

Веднъж докато се оглеждал за да премине през калта напролет, видял мимоходом две жени от селото да приказват:

-Пено ма, знаеш ли какво е станало сутринта?

-Какво Маре! Да не е умрел някой ма?

-Не! Видели Гюро у ливадата с Мунчовица!

-Ама верно ли ма?

-На честен кръст! –прекръстила се чинно в увереност, Марето.

Ненчо не доизслушал приказките на двете жени, защото хлътнал в кръчмата на Весо, за където бил тръгнал. Огледал масите, намигнал но не с ушите си  и дето се казва, изплюл камъчето на раздора пред всички пиещи:

-Ако  некой от Вас сега ме черпи, ще му кажа нещо интересно, видяно днес сутринта у наше село Ливадово.

Обзети от прословуто селско любопитство двама поканили на масата си Ненчо и му поръчали ракия. Докато отпивал и преглъщал бавно наслаждавайки се на алкохола той изплюл без усилие думите:

-Да знаете... Сутринта видели Гюро у ливадата с Мунчовица да ги върши едни...

-Верно ли бе?- спогледали се селяните невярващо.

-Информацията ми е верна. Мое да кажем прясна като току що уловена незаконно от реката Искър, пъстърва. Па и гледайте ушите ми! Ако лъжех щяха да почервенеят от срам, а им нема нищо...

Мълвата  или селската клюка мълниеносно се разпространила и стигнала до Еленка, жената на Гюро.

Още не успял да мине прага на къщата си, когато усетил точилката на плещите си. Чул и думите горчиво и с ярост, избълвани от устата на жената си:

-Не те е срам Гюро! Да го правиш с Мунчовица и при това посред бел ден и то у нашата ливада...

-Ох!  Леко ма! Ша ме пребиеш! –изохкал Гюро и се опитал да се защити с думите:

-Май е станала некаква грешка!

-Нема грешка, видели са те! –още повече се ожесточила, биеща точилката върху гърба на Гюро.

-Да ама...

-Нема ама! Ша та пребивам! –продължила да го млати Еленка.

-Чуй само! –изплакал лошо ударен Гюро. –Не са видели какво требе.... Не помниш ли, че те поканих и тебе да ми помогнеш и чистиш ливадата от боклуци, за да има трева за сеното, летото... Ти ми отказа, защото те била хванала мигрената... И затова...

-Затова си го свършил с Мунчовица, мръсник таков!!! –го прекъснала разярена жена му.

-Не е вярно! –отрекъл падението си Гюро. Она само ми чисти ливадата и даже и дадох цел железен лев за свършената работа.

-А-а! На мене вампир таков, ти не даваш нищо, когато чистим с тебе... –обвинила го Еленка спирайки рязко грубите движения на вече изморената точилка върху гърба на Гюро.

-Е-е! Нали ние с тебе Еленке сме едно цело, ма! Оти да ти плащам!?

В.Софин