Не ми е празник...!

                                                         

        -Честит осми март! –казва Насо на съседа Гюро, който стои замислен в двора си.

-Не ми е празник днес... –изсумтява недоволен Гюро.

-Е аз поздравявам Еленка....

-Коя Еленка? Къде я виждаш?

-Твоята!!!

-И защо?

-За да черпиш!

-Не ми е празник!... -сумти още по недоволен Гюро.

-Е на Гюргюв ден ти беше...

-Беше, ама мина!

-Ти тогава обеща да черпиш. Така и не дойде в кръчмата на Весо. А ние те, чекахме там с целото село... Изпихме сичката бира, а ти така и не се появи.

-Забравил съм...

-Именно затова сега те подсещам от рано... Преди да те е хванала деменцията и отново да забравиш!

-Е! Нали не ми е празник бе, Насо!?

-На жена ти е! Забрави ли?

-Нека она те черпи!

-Да ама ти държиш всичките си пари заключени...

-Ако няма контрол да съм я докарал като тебе. Все без пари!

-Значи нема да черпиш?

-Друг път Гюро ще черпи, ама друг път!

-Кога?

-Как кога бе! Как кога? Никога!

После Гюро внезапно се плесва по челото, обръща се и без разрешение влиза в двора на Насо и прави букет от неговите кокичета.

-Какви ги вършиш? –пита изумен Насо.

-Нали е осми март, бе! Ти ме подсети... Браво!

-И какво от това! Това не ти дава повод да береш от кокичетата в двора ми Гюро...

-Хм! То на тебе Насо и без това не ти трябват. Само пречат у дворо ти.... Сега поне се отърва от тех!

-Ама...

-Няма ама!  Айде да вървим... я! Оти Еленка ме чека! Ако не и дам нищо, ще плаче като лани, когато бех забравил, че е осми март...

И преди да чуе отново протестите на Насо, Гюро се прибира у дома си при Еленка за да я успокои за празника с букетче свежи кокичета.

В.Софин