Усмихната видях я на мегдана.
Флиртуваше на слънце озарена.
Впечатлен опитах да я хвана,
пък тя избяга в сянка, отразена!
Удиви ме, нейната премяна.
Миришеше на ранна пролет.
Свободно дишаше засмяна,
готова бе, за първия си полет!
Ръка протегнах да я хвана.
Любовта литна и избяга.
Пък аз останах само с рана
в сърце кое се, не разтяга!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар